ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 771
ХуЛитери: 0
Всичко: 771
| Re: Тънка, прашна паяжинка - 3Публикувано от anonimapokrifoff на 21.02.2019 @ 10:45:54 (305 четения)автор: zebaitel Сутринта господарката дойде в кухнята, огледа се и нищо не каза. Само ме прати долу пред вратата с една кана да чакам млекаря и заръча да внимавам като се качвам по стълбите да не разлея млякото. После го свари, сипа в три чаши и ги сложи на масата, а другото, в един много бял и лъскав съд с изрисувани алени макове по него го занесе в гостната, защото там господарят си пиел кафето с мляко.
Хоризонтално откровениеПубликувано от anonimapokrifoff на 20.02.2019 @ 09:48:21 (228 четения)автор: anaangelova Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам.
Тънка, прашна паяжинка - 2Публикувано от Administrator на 17.02.2019 @ 18:08:44 (284 четения)автор: zebaitel Дядо Димитър
Както вече казах, аз този мой дядо съм го виждала само веднъж. Защо е така знае само мама, но и тя вече не може да ми каже. Докато сме деца и даже докато не стигнем до известен праг във възрастта не се интересуваме много от рода си, а после вече няма кого да питаме.
Тънка, прашна паяжинка - 1Публикувано от anonimapokrifoff на 15.02.2019 @ 07:03:28 (274 четения)автор: zebaitel Баба ми Руса
В оскъдните ми спомени за нея баба ми Руса седи на стол вкъщи, дошла е на гости, нарежда на мама Радо това, Радо онова и не се усмихва. Сигурно съм я намразила на момента, защото никой не се обръща така към мама и няма толкова безцветни очи, противно бяло лице и нос, който стърчи като залепено папие-маше по средата му. След
К.Публикувано от alfa_c на 14.02.2019 @ 20:44:40 (356 четения)автор: Shrike Градът, във който не отидох.
Къде живея?Публикувано от Administrator на 13.02.2019 @ 13:41:56 (195 четения)автор: jan Вече двадесет години живея изключително и само в градове. Зимата въздухът в града е особен, но пролетно време се избистря като речната вода, която пиех като дете. Променя ме се и ние.
Мигове от обичПубликувано от anonimapokrifoff на 12.02.2019 @ 10:26:30 (217 четения)автор: anaangelova Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.
ПисмоПубликувано от Administrator на 09.02.2019 @ 18:25:12 (692 четения)автор: anaangelova Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи.
От пътя се не връща...Публикувано от Administrator на 09.02.2019 @ 12:21:49 (221 четения)автор: milyovelchev ОТ ПЪТЯ СЕ НЕ ВРЪЩА ТОЗ, КОЙТО ЗА УЧИТЕЛ Е РОДЕН
(есе – по идея на М.)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Блага дума желязна врата отваряПубликувано от Administrator на 07.02.2019 @ 13:07:55 (246 четения)автор: milyovelchev Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“
| | |
|
Блага дума желязна врата отваря » показани от заявени |
Публикувано на 07.02.2019 @ 13:07:55 (246 четения)
автор: milyovelchev » раздел: Есета, пътеписи
Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|