Събуди я лек шум от оставяне на пакети. Отвори бавно очи. Съзря планина от покупки, които Алекс внасяше на порции. Памперси, специализирани млека, мокри бебешки кърпички, дрешки и одеялца, термометър, шишенца - всичко необходимо за оцеляването на мъничко бебе. Помисли си, че би бил прекрасен баща. Мисълта я застреля неочаквано и повдигна глава. Алекс гледаше бебето с нежност и може би мислеше същото. Обърна се към нея и се усмихна уморено. Ангелът го погали нежно.

 ( пълен текст » още 17024 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Глава 2. - Акт за раждане
Блокът ги посрещна с равнодушно мълчание. Още не бе отворил клюкарски очи и за първи път Алекс не помисли за себе си. Не му пукаше от любопитството на съседите. Ала сега бе различно. Не се прибираше с клиентка. Мисълта дали ще ги види някой, го караше да трепери за непознатото мъниче, чиято съдба зависеше от него в този момент.
Лятната вечер се оттегляше на пръсти и утрото измамнически разтваряше очите на слънцето. За първи път му се искаше да не съмва.

 ( пълен текст » още 20339 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Глава 1. - Убийството
Стоеше на брега, а вятърът любопитно провираше пръсти в косите му, златни като узрялото жито на Добруджа. Приличаше на Лунния принц и също като него се чувстваше уморен и самотен. Сключил пръсти под брадичката, мислеше за морето, липсващо на географските карти. Онова страшно синьо, което залива с вълни тишината в душата - жесток ураган от болка и гняв, в който се губиш, докато отмалееш, а ти се иска да има врата в морето, която да отвориш и цялата морска шир да те погълне безследно като спасение, докато станеш прашинка във времето и вечността.

 ( пълен текст » още 12733 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

VI


Беше една слънчева съботна утрин през септември, когато се събудих в прекрасно настроение. Стела спеше до мен. Усмихнах се, обърнах се към нея и я целунах. Радвах се, че тревогите останаха зад нас. Помислих си, че най-доброто предстоеше и ние непременно щяхме да се възползваме от възможността да бъдем щастливи заедно.

 ( пълен текст » още 7497 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

V

В понеделник сутринта събудих Тео в осем. Както винаги той се разсънваше бавно и му подвиквах няколко пъти на висок глас, че трябва да става.
– Тео, ако не станеш, ще отида сам да взема майка ти от болницата. Днес няма да ходиш на детска градина.

 ( пълен текст » още 35568 знака | коментирай | оценка: няма ) 

IV


По обяд паркирах колата пред пицарията, в която бях и на отиване към баща ми. Влязох вътре и си поръчах двойно кафе, докато ми донесат пицата.

 ( пълен текст » още 18199 знака | коментирай | оценка: няма ) 

III

Рано сутринта чух, че някой настоятелно чука на вратата. Помислих си, че сънувам, защото едва различавах бледото сияние на зората, което плахо напираше зад прозорците. От вчерашните черни облаци в небето не бе останала и следа. Тяхното място бе заела рехава синкава мъгла, която се бе разтлала навсякъде. Стрелките на стенния часовник с махалото още светеха, но не различавах точно кой час показваха – клепачите ми лепнеха.

 ( пълен текст » още 17101 знака | коментирай | оценка: няма ) 

II

Трябва да е било около девет сутринта, когато чух отмерени стъпки, идващи от горния етаж. Баща ми слизаше във всекидневната по стъпалата. Той мина покрай дивана, стигна до един от прозорците към градината, отвори го широко, обърна се към мен и каза:
– Макс, как си? Добре ли спа?

 ( пълен текст » още 40335 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

След това отново


Това, което никой не би повярвал
това, което никой не трябваше да знае
това ще бъде същото отново
това, което никой не искаше.

Ерих Фрид

 ( пълен текст » още 23634 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Потокът бистър някога течеше
С радост ромолеше
Дума сега не смее дума да пророни
Да оплаче хората избити
Кръв от сърцето капе
Потокът кървавочервен протече...

 ( пълен текст » още 11260 знака | коментирай | оценка: няма )