 | Свитъкът на мъртвецаПубликувано от anonimapokrifoff на 22.08.2015 @ 21:02:44 (205 четения) автор: tzvetcomarinovСъбратът в любовните пирове безпогрешно беше разбрал онова за което той зори не отвори уста.
-Отче Генадий, дяволът ли ти отнесе разума? Как така ще посегнем на ратая и вземем грях на душите си.
-По-малък ли ще бъде неговият, ако тефтерите попаднат в ръцете на ония, дето мразят бога
Блудницата от НовеПубликувано от anonimapokrifoff на 29.07.2015 @ 09:12:10 (248 четения) автор: tzvetcomarinovПлячката е в неговите ръце, той е силен и мъжествен. Кой ще го спре да не получи онова, което иска. Желанието му е за удоволствие именно сега, а не по-късно и никой не може да го прекърши. Трябва само да напрегне ръце ида захапе,да извади болката най-отгоре. И тя да застане отпред, като силен и непреклонен пълководец жадуващ победата.
Зрелище 5Публикувано от anonimapokrifoff на 08.07.2015 @ 09:35:34 (319 четения) автор: ambrouse Част от пътниците се взираха през кръглите илюминатори, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Самолетът се плъзгаше над море от пухкави бели облачета, а в далечината слънцето пръскаше златни отблясъци. От време на време се отваряше пролука в облачната пелена и отдолу се показваха зелени полета, набраздени със сивкавите ленти на магистралите. После слънцето се скри и гледката загуби много от чара си.
ПауловнияПубликувано от aurora на 26.06.2015 @ 09:37:18 (806 четения) автор: kasianaСедма глава
Чорбаджи Лальови тревоги
Зрелище 3,4Публикувано от anonimapokrifoff на 17.06.2015 @ 23:22:13 (326 четения) автор: ambrouseВ голямата викторианска камина танцуваха весели пламъчета, които озаряваха с жълтеникава светлина лицата на седящите един срещу друг мъже. Единият беше висок, тъмнокос, с доста оредяла коса, другият беше възпълен, с дебел врат и ниско чело. На пръв поглед двамата не си приличаха, но ако човек се загледаше, щеше да открие много общи черти помежду им. Носовете им например имаха еднакви гърбици, а масивните им долни челюсти бяха почти идентични.
Из Публикувано от hixxtam на 15.06.2015 @ 11:51:31 (421 четения) автор: bbobbibgbs70Сутринта горчив за закуска – банкет, прозрачен чай в полупразна шоличка и корав като камък самун. Парчето го пазя за бизнес, с други пандизчии. Него ще го трампя за . „ Плейбой”. Изданието разменям за малко радио със слушалки, което да ползвам през уйкенда. Иначе сам между тези голи, олющени, изографисани с просташки надписи и рисунки тесни стени ще изперкам.
Зрелище 2Публикувано от aurora на 12.06.2015 @ 09:56:18 (260 четения) автор: ambrouseГрадчето бе притихнало, повечето магазини бяха затворени, по–улиците нямаше жива душа. Почти цялото население се бе стекло на малкото кокетно стадионче, където се провеждаше важната футболна среща. Бойкот на събитието правеха само неколцина немощни старци, групичка феминистично настроени жени и двама тийнейджъри, предпочитащи да карат скейтборд.
На този свят има лоши хора. Предатели, садисти, озлобени от живота типове. Те нараняват без причина. Готови са да осакатят душата на невинните, не защото са им навредили. Не защото има причина. Просто така – от злоба.
Неведнъж сме се сблъсквали с тези хора. Те са част от живота. Дори има такива, които приемат делата им за нормални.
Зрелище 1 Публикувано от anonimapokrifoff на 09.06.2015 @ 21:01:50 (274 четения) автор: ambrouse Шумът, който вдигаха фучащите по магистралата автомобили, бе оглушителен. Усещаха се пикове и спадове, разбира се, като причината за това бе в неравномерния трафик. Но движението като цяло бе натоварено и средната дистанция между превозните средства като че ли бе около петдесет метра.
Из Публикувано от Administrator на 06.06.2015 @ 16:54:22 (376 четения) автор: bbobbibgbs70ЗАПИСКИ ОТ ЗАТВОРА
Ден четвърти. Чакаме на опашка за телефон с жетони, който се подслушва. Така ще пропусна разходката в затворения двор на мрачната сграда, наречена каре. Там е пълно с татуирани мутри, които само чакат да ги погледнеш и да се заядат с теб, направо да си изядеш боя, а униформените се правят, че не виждат нищо.
| | |
|
Моят татко » показани 7008 от 50000 заявени |
Публикувано на 11.06.2019 @ 16:50:28 (364 четения)
автор: FluBalu » раздел: Поезия
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|