Осма глава

Не кълвеше. Иван, нисък, с кръгло позатлъстяло лице, беше забил поглед в червената плувка и сивите му воднисти очи изразяваха досада.

 ( пълен текст » още 15693 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Болен съм. Няма да се оправя. Нещо расте в мене и ми пие силата. Първо беше като бучка, после наголемя колкото яйце, а сега прилича на воденичен камък. Е, не чак воденичен, ала пак едва го мъкна. Какво казваше Исус на апостола си: „Ти си Петър, сиреч Камък и на тоя камък ще построя аз моята църквата...”. Сиромах Петър... Жестоко е това, Боже, на гърба на един човек цяла църква да вдигнеш. Тежи. Колко ли се е мъчил, милият...

 ( пълен текст » още 39042 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седма глава
(продължение)

- Е, какво, - обърна се към Теди, - навит ли си на предложението ми?
- Вуйчо, благодарен съм ти, че в момент, когато имаш толкова грижи, не ме забравяш и мен. Нека да си помисля до утре вечер и ще ти отговоря категорично. Но пак трябва да се възползвам от твоите пари. А това не ми се ще...

 ( пълен текст » още 15226 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Същата бенка, на същото място имаше и пророчица Анастасия, която предрече, че ще притежавам способността да „виждам“ миналото, настоящето и бъдещето на хората.

 ( пълен текст » още 24531 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Равнината бе разтворена като топла длан под небесния купол, а в далечината се очертаваха планинските възвишения, над които залезът кървеше...

 ( пълен текст » още 3576 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

Седма глава (продължение)

-Така-а-а! - провлачи доволно депутатът, - Сега светът изглежда по-различен! - той забърса със салфетка устните си от полепналата по тях пяна и се наклони към младежа: - Ще ти споделя нещо лично, момчето ми, защото освен пред теб, няма пред кой друг да си излея душата си.

 ( пълен текст » още 10003 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Седма глава (продължение)

Тъкмо щеше да каже „довиждане” на вуйчо си и се сети, че нищо не му е споменал за нещастието, сполетяло родственика им –„чешита”, както го нарече Петръчки

 ( пълен текст » още 10260 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

седма глава


Теди допуши цигарата и хвърли фаса в кошчето за боклук. Влезе отново в стаята и тъкмо се чудеше какво да облече, джиесемът иззвъня. „Къде го забутах!” - чудеше се младежът, застанал по средата на хола и се ослушваше да долови откъде точно идва звъна. Стори му се, че е някъде от кухнята, защото мелодията бе слаба.

 ( пълен текст » още 14882 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Шеста глава

Петръчки се бе разположил удобно върху тъмнокафяв дървен стол с лъскава политура и висока облегалка, тапициран с червен плюш пред маса за шестима в уютно и дискретно сепаре на луксозния ресторант „Мавриций”, закътан на тиха софийска уличка. След сексуалната терапия по негов вкус се чувстваше приятно отпуснат, облекчен и в състояние да подходи трезво към решаването

 ( пълен текст » още 15131 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пета глава
(продължение)

 ( пълен текст » още 17810 знака | 1 коментар | оценка: 5 )