 | Сълзата на ЛуциферПубликувано от BlackCat на 28.04.2026 @ 22:07:23 (52 четения) автор: ma_gi VІІ
- Добре се справяш – окуражаващо се усмихна Луцифер.
- Познах го – тъжно промълви Ел.
- Без тъгата няма щастие, а без мрака няма светлина.
- Знам.
Кой по-добре от нея знаеше за тъмнината?
За мрачните безпросветни времена в края на Средновековието, когато цяла Европа беше обхваната от паника и слухове, разказващи за зли вещици, които чрез магия, се опитват да унищожат християнския свят. А след ужаса на черната чума, набедените вещици бяха виновни за всички злини.
Сълзата на ЛуциферПубликувано от hixxtam на 24.04.2026 @ 13:47:39 (59 четения) автор: ma_gi VІ
Рамус бързаше към къщи.
Нетърпеливите му движения, съпроводени от отнесения му поглед, биха учудили всеки, който го познаваше.
Завладян от някакво странно чувство, той, уж беше себе си, а сякаш някой друг, като в просъница, извършваше необходимите действия, докато истинското му аз, отделено от тялото, в едно различно и особено място, преповтаряше на ум снощната случка, наслаждаваше се на детайлите, опитваше се да задържи колкото се може по-дълго образи и картини…
Сълзата на ЛуциферПубликувано от hixxtam на 23.04.2026 @ 10:49:05 (58 четения) автор: ma_gi V
- Знам, че така е най-добре – тъжно промълви Радея
Ангелът разбиращо кимна.
Тя беше взела своето решение. Щеше да се откаже от мъжа, който вълнуваше сърцето ѝ. Отново. Както някога, когато…
- И все пак, ако не си напълно сигурна, все още има време.
Сигурна беше. Но сърцето й не искаше да го приеме. Чакала беше толкова дълго, живот след живот, за да бъдат отново заедно, а сега доброволно се отказваше от него.
Мислите ѝ отлетяха далеч в девствените гори на амазонската джунгла…
Сълзата на ЛуциферПубликувано от BlackCat на 22.04.2026 @ 10:10:06 (62 четения) автор: ma_gi ІV
Всичко си беше все същото.
Колкото и да се взираше, Рамус не можеше да види нищо по-различно от обикновено.
Разтърка очи, протегна се и се приготви да стане от леглото. Денят отново бе тук, наситен с предизвикателства и задачки, които очакват своето решение. Колкото и въпроси да бяха породили срещите от изминалата нощ, ежедневието му го очакваше и не приемаше никакви извининения…
Сълзата на ЛуциферПубликувано от BlackCat на 21.04.2026 @ 21:57:43 (62 четения) автор: ma_gi ІІІ
Нощта означаваше дълбок и здравословен сън за телата, но упорита и усилена работа за душите. Разбира се, че и през деня наставниците и ангелите-пазители се навъртаха наоколо, но малцина се намесваха в земните дела. Ала когато светлината изчезнеше зад хоризонта и всичко потънеше в тишина, небето заприличваше на оживена железопътна гара с безброй разминаващи се влакове, сфетофари, светещи табла и разписания, пристигащи пътници и нетърпеливо сновящи из нея посрещачи. После всички изчезваха нанякъде, а мястото им заемаха все нови и нови ангели и хора. И така, докато първите слънчеви лъчи не докоснеха хоризонта и обагрено в нежнорозово, небето не изпратеше обратно към земята своите гости…
Сълзата на ЛуциферПубликувано от BlackCat на 20.04.2026 @ 16:20:37 (55 четения) автор: ma_gi ІІ
Рамус отвори очи и се протегна.
Днес беше негов ред да ходи в библиотеката. Той обожаваше това място. Винаги, когато попаднеше сред хилядите книги, го изпълваше едно особено чувство. Страховита сила беше словото! А тези, които умееха да го използват, предизвикваха възхищението му.
Колко ли мисли се рееха из вселената? Появили се по някаква причина, проблеснали за миг и след това, безвъзвратно изгубили се в пространството и времето. Ако съществуваше пространство. И време, разбира се.
Написаното, обаче, оставаше.
Сълзата на ЛуциферПубликувано от BlackCat на 17.04.2026 @ 10:01:21 (95 четения) автор: ma_gi"Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса."
Ръкопис, намерен в Акра
І
Нещо не беше наред.
Едва доловима сянка се промъкваше, в спокойствието и светлината, които царяха в залата. Необяснимо и тревожно тази сянка нарушаваше хармонията, с която присъстващите бяха свикнали.
Старчески дом Утопия **** Серия 23 ЕпилогПубликувано от BlackCat на 23.03.2026 @ 16:20:03 (57 четения) автор: lubotran И така Атора и Вие - най-търпеливите читатели, успяхме заедно, с общи усилия, стискайки зъби да долазим до края на това Четиво...Българи!.....Юнаци!.... Браво!..... А сега накъде?
В част първа Ученият установи с огромно учудване (но не и съжаление), че след пет години упорита научна работа всички доказани от него т.нар. Фактори допринасящи за "Вечна младост и Безамъртие" са всъщност "Здравни съвети и препоръки" известни на Човечеството от векове. Или както се казва - "Нищо ново под слънцето". И така НФО ("Новото Фундаментално Откритие") което се бе надявал да подари на това неблагодарно Човечество просто не съществуваше. А щом нещо не съществува, то няма и как да бъде подарено някому. Sorry Човечество!
Оказа се, че Вестник "Старческо дело" доживя и този ден, в който ще бъде разкрита Тайната на "ВЕЧНАТА МЛАДОСТ".
Честито Уважаеми Читатели!!
Ние Заедно успяхме в това Дело!
Отваряйте Шампанското! Не забравяйте Фанфарите и всичко останало!
Наздравееее! Но все пак внимавайте някой да не се понапие!
| | |
|
Моят татко » показани 7073 от 50000 заявени |
Публикувано на 11.06.2019 @ 16:50:28 (364 четения)
автор: FluBalu » раздел: Поезия
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|