Лилия Лори пристъпи в двора на Академията Лори. След десет години тя се връщаше отново там, от където всичко беше започнало. Академията се беше променила. Беше добила по-съвременен вид. И определено беше по-приветлива. Зимата остстъпваше място на пролетта и това личеше не само по силното слънце, което огряваше двора. Градините започваха да се раззеленяват. Лилия огледа всяка една част от родния си дом. Беше хванала средата на срока. Деца щъкаха навсякъде из двора, както и възпитатели. Успя да различи хората от охраната, колкото и небрежно да се движеха сред другите. Андрю я следваше неотлъчно и смълчано.

 ( пълен текст » още 8650 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В изолатора беше пусто и мрачно. Както трябваше да бъде в един изолатор. Странното беше, че за никое училище в страната не се предполагаше, че трябва да има изобщо такова помещение. Това училище беше малко по-различно. Приличаше на интернат. И си беше интернат. Тук децата нямаха родители и много рано преставаха да бъдат деца. След множество тренировки и сурова възпитателна програма израстваха много по-бързо от връстниците си.

 ( пълен текст » още 9758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И за пръв път подари душата си!
Останала без дъх, избяга.
Как да играе играта без сили?

 ( пълен текст » още 5551 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Трета глава

Амелия Юбанк не спираше да кудкудяка. Уитни затвори очи и мислено се помоли за търпение. Старицата й обясняваше как да накара Пол да ревнува и да изостави моментната си избраница Елизабет Аштън. В същото време Уитни Стоун си мислеше как да изведе същата тази въпросна Елизабет някъде, където никой да не ги вижда и да извади панкреаса й, просрочен с единадесет вноски.

 ( пълен текст » още 11225 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Предстояха вече по-сериозни събития, това се усещаше и от двете страни. Налагаше се известна предварителна настройка и въздействие към някои от замесените. Особено внимание изискваше да има за съдия Преслава Кортенска и беше оправдано не заради стройната фигура или прекрасните очи, а защото юристката може да вземе и пряко участие в тях.

 ( пълен текст » още 2205 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Втора глава

Емили чу чаткането на копита по алеята пред къщата и повдигна завесата на прозореца.
„Емили… по настоящем Емили жена на Майкъл Арчибалд. Какво знам за двамата… Майкъл — насилник на деца. Властите го хванаха, буквално със свалени гащи, когато тъкмо щял да вземе новата си жертва. Тогава го натикали в М-5, естествено. Аз лично бих отрязала нещото, с което насилва децата и бих го оставила да умре от загуба на кръв. Но не, пратили го тук. Да се превъзпитал… как се превъзпитава изрод?

 ( пълен текст » още 16746 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

-Ели… Ели, чакай! – гласът на Стоев надви многогласата гълчава в коридора на втория етаж.
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нелепо.

 ( пълен текст » още 19096 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Първа глава

„Веднъж Реми ми разказа, че чел за един учен. Той си падал по котки и кутии. Затварял котката в кутия. И след това, за да стане по-интересно… слагал някакъв уред вътре… който изпускал отровен газ. Така… Ученият не знаел, кога машината ще изпусне газ и кога не. Единственият начин да разбере със сигурност бил да погледне в кутията. Ето я научната част: Преди да я отвори той преценил, че котката трябва да е жива… и мъртва. Ако едното от двете е възможно, значи и другото трябва да е възможно. От тогава не мога да забравя за тази история…

 ( пълен текст » още 10259 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кейт разсеяно регистрира, че някой влезе в хотела, но не му обърна внимание. Изчака няколко секунди, докато успее да завърши нивото и чукна с пръст по екрана на смартфона си, спирайки играта на пауза. Едва тогава вдигна симпатичната си, сламено руса глава и погледът ѝ срещна поразително тъмните очи на новодошлия.

 ( пълен текст » още 14009 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Пролог

Петък вечер

Светлана се взираше в тавана, докато нейните приятелки я гледаха критично. Василиса говори дълго, до колкото й се отдаваха дългите разговори, относно новия мъж в живота си. Никой, наистина, не я слушаше. Лидия и Александра само се мръщеха насреща на домакина си. На всичкото отгоре Людмила, приятелката на Светлана, бе заедно с тях, сложила слушалките си и зареела поглед в нищото.

 ( пълен текст » още 7722 знака | коментирай | оценка: няма )