- Искаш Дея да я тренира?
- Да!
- След училище? Сама? През всяко свободно време, което има?
- Да.
- Ти луда ли си?
- Не.

 ( пълен текст » още 10735 знака | коментирай | оценка: няма ) 

( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 34606 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Роуз продължи да тренира и да ходи на училище. Както обикновено. Не искаше нищо повече от това, живота да си продължи както обикновено. Не знаеше с какво се занимава Лилия Лори, избягваше я до колкото беше възможно. А това беше доста трудно. На всякъде говореха само за нея. За великата, недосегаемата, желязната Лори. Вече нямаше ученик или учител, който да не знае коя е истинската самоличност на гостенката. Емоциите и настроенията на познатите й варираха от завиден респект, до пълен ужас. И на всякъде говореха само за нея. И ако до сега Роуз вярваше,че се чувства тук, като в затвор, сега вече разбра какво наистина значи това.

 ( пълен текст » още 18073 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 64583 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 65599 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ.

 ( пълен текст » още 65771 знака | коментирай | оценка: няма ) 

За втори път днес Роуз изпадаше в шок. Не можеше да мръдне, а й се искаше. Искаше да избяга от Академията, от тази жена. Тази луда и жестока жена!
- Как? – не, не можеше да говори. Но жената можеше...
- Какво как? Бяхме женени десет години, а заедно бяхме цял живот. Толкова трудно ли ти е да приемеш това, че Алек е имал дете?

 ( пълен текст » още 12879 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз се тътреше мързеливо към поредното си наказание. И с това беше свикнала. Мозъкът й обаче работеше на пълни обороти. Беше 14 годишна, но знаеше много добре за какво ги подготвят тук. Деца без роднини, без собствени документи за самоличност. Обучавани още от невръстна възраст да стават убийци, елитни убийци... Голяма част от тях, най-добрите бяха вербувани от Марк Бентън, другите...е с тях Роуз не знаеше какво става. Никой ор връстниците й не знаеше. Носеха се сума ти легенди, че ги убивали, че ги пращали зад граница, че ги освобождавали.... всичките до една бяха тотално абсурдни.

 ( пълен текст » още 7451 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Събранието се състоя точно в 18.00 часа. Всички, които успяха да дойдат се събраха в заседателната зала. Марк още го нямаше, както и Нейтън, който щеше да дойде с него. Малаков, обаче вече чакаше, заедно с Дея, Андрю и Сергей. Имаше още двама, които Лилия не познаваше. Боян също се беше върнал. Тя се спусна към него, изненадана.
- Здравей, Бояне, оставил си Турция?
- Не точно-усмихна се той-връщам се след месец на пост.

 ( пълен текст » още 8843 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато излезе от съблекалните, готова за тренировки в широки панталони и тясно потниче, Роуз се ококори учудено. Не беше единствената. Срещу нея и другите ученици се беше изправил самият Сергей Водняев. Красив и заплашителен, какъвто го помнеха. Той много рядко преспиваше тук в Академията, говореха, че постоянно бил ангажиран с някакви мисии и всичките до една смъртоносни, разбира се. Водняев беше страшилище. И беше истинска чест за учениците, когато решеше да потренира с тях. Обикновено тази чест се падаше на петокурсниците, а не на някакви си първокурсници.

 ( пълен текст » още 7077 знака | коментирай | оценка: няма )