До края на деня момичето си намери работа. Тя наистина обиколи и разгледа подробно къщата.
Роуз обожаваше хубавите къщи. Обожаваше интериорния дизайн. Не можеше да не се впечатли от прекрасната подредба. Стилна, изчистена.
Това, че не видя нито един охранител наоколо допринесе за мира в душата й. Хората бяха тук, но дискретни. Не попречиха по никакъв начин на хубавия й ден. Тя имаше време да подреди мислите си и изводите, до които стигна, не й харесаха.
Тук, в тази къща, в къщата на Владимир, тя се чувстваше добре.

 ( пълен текст » още 23632 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Какво правиш тук? – Учуди се на собствения си глас. Звучеше далечно и студено. Дори не трепна. Владимир се замисли за момент.
- Време е да оставиш играчката си и да се върнеш в реалния свят. – Дани? Роуз побесня за части от секундата. Извъртя се към Владимир и се изправи на сантиметри от лицето му.

 ( пълен текст » още 30638 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 57193 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Четири месеца по-късно.
Лятото дойде, неизменно и прекрасно, както всяка година. Роуз се радваше на топлата нощ, докато се мотаеше пред нощния бар, в който работеше. Колегите й пушеха, тя им правеше компания с чаша чисто кафе. Бяха тук от осем часа, барът беше подготвен за първите си посетители и сега им се отваряше малка почивка.

 ( пълен текст » още 15581 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вечерта продължи по-спокойно. Роуз се чудеше дали причината е във виното. Или в добрата компания. Беше ясно, че всички искаха да разпуснат. Беше ясно, че вече рядко се събираха заедно. А имаха толкова общо. Роуз искаше да се отърси от настоящето, знаеше, че ще си разказват за миналото. Искаше да се потопи в техния свят. Те бяха като затворен кръг от избранници на съдбата. Мислиха заедно, действаха заедно, реагираха по един и същ начин на другите...

 ( пълен текст » още 22128 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Лиля, каква е тази идиотщина с разкопките под президенството?
Президента доста трудно бе превключил на работна вълна след интересната нощ
- Искат разрешение да изследват старите подземия - отговори секретарката му
- Те какво, да не решиха че сме в Русия и ще открият библиотеката на Иван Грозни в мазето ми?

 ( пълен текст » още 3660 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Лилия влезе делово в залата, забързана и сериозна. Мъжете насочиха вниманието си към нея. Андрю и Сергей я следваха неотлъчно. И тримата бяха изключително сериозни. Лилия беше в строг черен костюм, косата й беше опъната в здрав кок на тила. Беше едновременно сдържана и пленителна. Роуз го усещаше по настроението в залата.

 ( пълен текст » още 17867 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 59593 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И Роуз се забавлява. Наистина. В четири сутринта беше готова да си вървят. Все още ходеше със собствените си крака, подпряна на Майк, разбира се. Или той се подпираше на нея?
В пиянския си унес беше забелязала още един военен джип да тръгва след тях. Бяха засилили охраната им? Защо? Роуз заспа на половината път.
Не усети кога са пристигнали, нито кога са я оставили в леглото. Събуди се на другата сутрин, с главоболие. До масичката на спалнята й имаше пакет с аспирин и чаша вода. Пи два аспирина и се затътри към банята. Не знаеше колко е часа и не я изнтересуваше.

 ( пълен текст » още 15932 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз трябваше да се съгласи, че рождените дни бяха хубаво нещо. На път за Академията влезе в джипа на Андрю с Боян. Сергей остана при Лилия.
Нямаше съмнение, че Андрю не можеше да й се нарадва. Вече беше свикнала да разчита по безизразното му лице. Андрю я обичаше, като баща. Роуз не знаеше защо, или не! Знаеше. Той наистина я бе отгледал, и бе най-верния приятел на Лилия. Той и Сергей.

 ( пълен текст » още 19758 знака | коментирай | оценка: няма )