XXI

-Радея е изчезнала.
Внезапното нахлуване на Рамус я стресна.
Но повече от това я огорчи непресторената тревога и загриженост, които излъчваше цялото му същество.
- Сигурен ли си?
- Постимус току-що ми го съобщи. Трябвало да бъде в библиотеката и да се срещнат, за да търсят отново книгата. Той отишъл, но не можал да я намери. И у тях я няма.
- Може да е някъде в градчето.
- След това, което научих от Постимус, не спирам да се притеснявам за нея. Ако не беше взела проклетата книга, сега …

 ( пълен текст » още 9749 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XIX

Не можеше повече да чака. Трябваше да ѝ каже. Това беше първата мисъл, когато се събуди на дивана сред неразопакованите кашони.
С решителен жест отметна завивката и се заслуша в шумовете наоколо, очаквайки да долови присъствието ѝ. Тя обаче или още спеше, или вече беше излязла. Реши да провери веднага.
Снощи беше заспал с дрехите и сега просто скочи от дивана и се отправи там, където беше изчезнала Ел.
Поколеба се за миг пред затворената врата, но после натисна бравата и бавно и леко я отвори.

 ( пълен текст » още 10487 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XVII

Болката в дясното слепоочие я накара да разтърка челото си. Опитваше се да разбере къде е и какво се случва с нея. Беше ѝ някак странно и отнесено, а главата ѝ сякаш беше арена на игри с метални топки, които се блъскаха с трясък една в друга и ѝ причиняваха непоносимо страдание.
Сетивата ѝ бавно възвръщаха паметта си. Очите ѝ опитваха да се ориентират в полумрака, усещаше мириса на влага и гниеща шума, а слухът ѝ се напрягаше да долови познати звуци, за да успокои разбуждащия се ум…
- Хубавка е! – хъхрещия мъжки глас достигаше бавно до съзнанието ѝ – Ротибор ще ѝ се зарадва.

 ( пълен текст » още 8200 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ХVI

Когато Радея се събуди, слънцето все още не се беше показало съвсем, ала нощта вече си беше тръгнала, а заедно с нея и необяснимите ѝ страхове. Но на тяхно място се надигаше негодуванието.
- Не е честно! – промърмори докато потреперваше от допира на
хладния под до босите ѝ стъпала.

 ( пълен текст » още 4950 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ХIV

- Каза, че всичко вече е започнало. Какво знаеш за това? – попита, с нетърпящ възражения или увъртания тон, Рамус, когато най-после остана насаме с Ел.
Беше съгласен с приятеля си, че е най-добре никой да не остава сам. А и нямаше нищо против да остане с нея. Трябваше да поговорят. Трябваше да разбере онова, което не му даваше мира.
- Знам много неща.
Гласът ѝ беше станал по-дрезгав и плътен.

 ( пълен текст » още 11496 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ХІІІ

- Какво правиш тук? – погледна учудено приятеля си Рамус.
Никой от познатите му не го беше посещавал на работното му място до сега и затова му беше толкова странно да види Постимус застанал до бюрото му. Но учудването му бързо се смени с тревога.
- Случило ли се е нещо?

 ( пълен текст » още 16640 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ХІІ

Ел внимателно се огледа.
Решила бе, че няма да има по-подходящо време от вилнеещата навън буря, за да изпълни първата си задача.
Когато за миг се озова, заедно с Луцифер в новия си дом, направо от подножието на катедралата-библиотека, тя го помоли да премахне болката в крака ѝ. Отвикнала беше, а трябваше наново да привиква с бавния начин на придвижване, който ставаше още по-бавен, заради куцукането ѝ и допълнително я изнервяше.

 ( пълен текст » още 9102 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ХІ

Още някой не беше могъл да заспи през тази бурна нощ.
Постимус дълго наблюдава, разсичащите небето светкавици, напрегнато се влушва в стенещия вятър и в капките, трополящи по прозорците и трескаво потреперва от невидимото присъствие, което беше обсебило нощта.
Във въздуха витаеше онова неясно усещане за надвиснала опасност, което не му позволяваше да затвори очи.

 ( пълен текст » още 10908 знака | коментирай | оценка: няма ) 

IX

- Така е – погледна го ангелът – сърцето ти познава тези мисли, вече разговарях с него. Това беше жената, отредена ти за този живот.
- Защо „беше”, вече не е ли?

 ( пълен текст » още 6117 знака | коментирай | оценка: няма ) 

VIII

Радея отвори очи и стреснато се огледа.
В стаята бе тъмно, а дъждът свирепо плющеше по стъклата.
„Отдавна не сме имали буря” – помисли си тя, докато залостваше прозорците, а очите ѝ отразяваха светкавиците, които раздираха небето и осветяваха огъващите се клони на дърветата в градината.
Трябваше да ги предупредят от института, но тя нищо не беше чула. Дали останалите жители на градчето знаеха? Знаеше ли Рамус?

 ( пълен текст » още 6525 знака | коментирай | оценка: няма )