Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде.

 ( пълен текст » още 7860 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.

 ( пълен текст » още 9224 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.

 ( пълен текст » още 6680 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.

 ( пълен текст » още 11173 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.

 ( пълен текст » още 8482 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Буба накара Нейтън да се измие в неговата пристройка.
Нейтън не възрази.
Трябваше да е далеч от Роуз.

 ( пълен текст » още 23367 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След няколко часа Роуз се събуди в спалнята си в перфектно състояние. Спомняше си всичко. Спомняше си защо се беше паникьосала, спомняше си последния разговор с Николай.
И беше бясна.

 ( пълен текст » още 27327 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет седеше на пода на килията си, прегърнала коленете си и скрила лице в тях, опитвайки се да запази поне мъничко топлина в тялото си.

 ( пълен текст » още 8562 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.

 ( пълен текст » още 7214 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.

 ( пълен текст » още 8441 знака | 2 коментара | оценка: 5 )