(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

 ( пълен текст » още 65599 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)

Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ.

 ( пълен текст » още 65771 знака | коментирай | оценка: няма ) 

За втори път днес Роуз изпадаше в шок. Не можеше да мръдне, а й се искаше. Искаше да избяга от Академията, от тази жена. Тази луда и жестока жена!
- Как? – не, не можеше да говори. Но жената можеше...
- Какво как? Бяхме женени десет години, а заедно бяхме цял живот. Толкова трудно ли ти е да приемеш това, че Алек е имал дете?

 ( пълен текст » още 12879 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Роуз се тътреше мързеливо към поредното си наказание. И с това беше свикнала. Мозъкът й обаче работеше на пълни обороти. Беше 14 годишна, но знаеше много добре за какво ги подготвят тук. Деца без роднини, без собствени документи за самоличност. Обучавани още от невръстна възраст да стават убийци, елитни убийци... Голяма част от тях, най-добрите бяха вербувани от Марк Бентън, другите...е с тях Роуз не знаеше какво става. Никой ор връстниците й не знаеше. Носеха се сума ти легенди, че ги убивали, че ги пращали зад граница, че ги освобождавали.... всичките до една бяха тотално абсурдни.

 ( пълен текст » още 7451 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Събранието се състоя точно в 18.00 часа. Всички, които успяха да дойдат се събраха в заседателната зала. Марк още го нямаше, както и Нейтън, който щеше да дойде с него. Малаков, обаче вече чакаше, заедно с Дея, Андрю и Сергей. Имаше още двама, които Лилия не познаваше. Боян също се беше върнал. Тя се спусна към него, изненадана.
- Здравей, Бояне, оставил си Турция?
- Не точно-усмихна се той-връщам се след месец на пост.

 ( пълен текст » още 8843 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато излезе от съблекалните, готова за тренировки в широки панталони и тясно потниче, Роуз се ококори учудено. Не беше единствената. Срещу нея и другите ученици се беше изправил самият Сергей Водняев. Красив и заплашителен, какъвто го помнеха. Той много рядко преспиваше тук в Академията, говореха, че постоянно бил ангажиран с някакви мисии и всичките до една смъртоносни, разбира се. Водняев беше страшилище. И беше истинска чест за учениците, когато решеше да потренира с тях. Обикновено тази чест се падаше на петокурсниците, а не на някакви си първокурсници.

 ( пълен текст » още 7077 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лилия Лори пристъпи в двора на Академията Лори. След десет години тя се връщаше отново там, от където всичко беше започнало. Академията се беше променила. Беше добила по-съвременен вид. И определено беше по-приветлива. Зимата остстъпваше място на пролетта и това личеше не само по силното слънце, което огряваше двора. Градините започваха да се раззеленяват. Лилия огледа всяка една част от родния си дом. Беше хванала средата на срока. Деца щъкаха навсякъде из двора, както и възпитатели. Успя да различи хората от охраната, колкото и небрежно да се движеха сред другите. Андрю я следваше неотлъчно и смълчано.

 ( пълен текст » още 8650 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В изолатора беше пусто и мрачно. Както трябваше да бъде в един изолатор. Странното беше, че за никое училище в страната не се предполагаше, че трябва да има изобщо такова помещение. Това училище беше малко по-различно. Приличаше на интернат. И си беше интернат. Тук децата нямаха родители и много рано преставаха да бъдат деца. След множество тренировки и сурова възпитателна програма израстваха много по-бързо от връстниците си.

 ( пълен текст » още 9758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И за пръв път подари душата си!
Останала без дъх, избяга.
Как да играе играта без сили?

 ( пълен текст » още 5551 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Трета глава

Амелия Юбанк не спираше да кудкудяка. Уитни затвори очи и мислено се помоли за търпение. Старицата й обясняваше как да накара Пол да ревнува и да изостави моментната си избраница Елизабет Аштън. В същото време Уитни Стоун си мислеше как да изведе същата тази въпросна Елизабет някъде, където никой да не ги вижда и да извади панкреаса й, просрочен с единадесет вноски.

 ( пълен текст » още 11225 знака | коментирай | оценка: няма )