- Марън, знаеш, че още един човек на борда изобщо не ни е излишен.- Сирил Брант крачеше напред-назад из командната зала, на борда на „Сивия козел“, размахвайки разпалено дългите си ръце и крака.
Срещу него Дан Марън стоеше неподвижен като камък, облегнат на идентификационния плот на бордовия компютър.
Спореха за нея.

 ( пълен текст » още 3838 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

- Старият град е нататък.- посочи Дан Марън и тя осъзна, че я отпраща.
Бяха се измъкнали. Т.е. - измъкна я той и сега я отпращаше. Така, без нищо.

 ( пълен текст » още 12442 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

НА ТЕРЕОС
Никога не беше харесвал... мишки. Харесваше високи колкото него. Атлетични. Безстрашни колкото него. Опасни колкото него. Партньорки. Предизвикателства. Такива му допадаха. Такива жени му бяха секси. А най-секси му бяха жените от врага. Хазарт в леглото. Два метра крака и добре завързано дупе върху тях. Нима си заслужаваше да се занимаваш с нещо по-малко? Заслужаваше ли си да се занимаваш с купчина парцали, много коса отгоре и чифт облещени очи - 100% безпомощен ужас?

 ( пълен текст » още 20529 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата.

 ( пълен текст » още 12253 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше вечер, да не кажа нощ. Бутнах вратата с ръка. И натиснах с рамо, че беше кована и прекована с желязо. Тежеше. И се открехна едва-едва. А аз като крадец се промуших. Вдигнах факла да осветя сводовете. Нямаше ликове на светци, ни кръстове или богоугодни слова по стените.

 ( пълен текст » още 6929 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше.

 ( пълен текст » още 8643 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Лизи профуча през тунела, през залата с морето от фантоми и мятащите се в клетките си мори, изхвърча през вратата и с облекчение откри, че магическите светлини в коридора отвън са запалени.

 ( пълен текст » още 8946 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ръдфорд избута съществото от себе си, отскочи назад и измъкна сабята си по-бързо, отколкото Елизабет успя да мигне. Острието засия като втечнени лунни лъчи.

 ( пълен текст » още 6128 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.

 ( пълен текст » още 5211 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Фантомите бързаха да се махнат от пътя й, нематериалните им тела се сливаха едно с друго и се разделяха като облаци.

 ( пълен текст » още 8358 знака | 3 коментара | оценка: 5 )