ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
„Аз кралица! Не! Омъжена! Боже, какъв ужас!” – въртяха се в затворен кръг подобни мисли в главата ми, часове след приключването на вечерята в Тронната зала. Официално съм омъжена. Сдобих се с магически съпруг. А, даже и не съм разбрала!И къде е проклетата ми булчинска рокля? Защо никой не ми каза? А си мислех, че има време да се опознаем с отреденият ми приказен герой!

 ( пълен текст » още 20647 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря.

 ( пълен текст » още 9716 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

ТРЕТА ГЛАВА
- Напълно ли откачи? – сигурно около час по-късно ме попита Тиен, разположила се удобно, върху голямото меко легло в стаите, където ни въведоха, след заветното ми и така неочаквано ”Да”.
- Какво друго можех да направя Тини?- отвърнах и някак примирено.Не бях се замислила и за миг, какво ще последва след такова решение.

 ( пълен текст » още 10481 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше й се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали?

 ( пълен текст » още 15392 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ВТОРА ГЛАВА

Странно е колко хубав ти се вижда света, когато си останал жив, дори това да не е точно твоят свят.Събудих се положена на полянка върху едно възвишение. До мен седеше Тиен загледа нанякъде напред.Уверих я, че съм добре и се изправих. Когато застанах до нея и аз видях, това в което се беше взряла моята приятелка.

 ( пълен текст » още 29795 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ПРОЛОГ
Той често блестеше в самотата си. Из коридорите кипеше животът, но някак тих, изпълнен с тъга, скрита и непонятна за кристалните и чисти стени. Самотно и скучно му беше - отдавна никой не си беше говорил с него. Никой не желаеше да го промени, да го погали, да докосва гладката му кристална обвивка, да го направи някак по-различен. Никой не пееше вече с него.

 ( пълен текст » още 24310 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Дишай,дишай дълбоко!
Вдишвай ме и ме издишвай.
Да ме следва дъха ти без път и посока,
в иероглифите на нежността да се вписва

 ( пълен текст » още 830 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Роуз беше тотално изнервена. Не продумваше нищо. Слушаше и изпълняваше нарежданията на Владимир като робот.
Сърцето и кървеше.
Той я познаваше достатъчно добре, за да се съобразява с настроението и. Не и пречеше, не я притискаше, не разрешаваше и на Буба да я дразни.
Тя се беше превърнала в призрак.

 ( пълен текст » още 13082 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Казаха ми, че още съществуваш.

 ( пълен текст » още 6404 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна.

 ( пълен текст » още 10329 знака | 1 коментар | оценка: 5 )