Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника.

 ( пълен текст » още 8302 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока.

 ( пълен текст » още 16600 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

„Шейа, какво си мислиш, че правиш?“

 ( пълен текст » още 7544 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

ШЕСТА ГЛАВА

Максиминас се приближи тихо до кралицата си. Тя седеше сега в градината, изпълнена с хиляди цветове. Всичко наоколо вибрираше от магията, пърхаха самодивските пеперуди, заобикаляха седналата на кристалния камък жена, но избягваха да и се показват. Нищо не ставаше без нейно желание – Кралицата сама трябваше да поиска и тогава всичко щеше да получи.

 ( пълен текст » още 12883 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат.

 ( пълен текст » още 13342 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

3. Омайно вино

Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по кожата си. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити колове, зеленеят в призмата на далекогледа, чак до безкрая на хоризонта.

 ( пълен текст » още 29664 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

На няма и метър от тях от небето падна нещо червено и безформено.

 ( пълен текст » още 8827 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново.

 ( пълен текст » още 9396 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ПЕТА ГЛАВА

Чувствах се замаяна и леко окрилена от допира на двете ни тела. Бързите му плавни крачки създаваха сила на триене между гърдите ми и неговите рамене. Почувствах се настръхнала, сякаш милионите клетки по моята кожа реагираха на допира на неговите мускули. Не осъзнала изцяло същността на положението си и изпитваните от мен чувства се намерих поставена на пода, в изправено вертикално положение, очи с очи с него.

 ( пълен текст » още 22983 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше.

 ( пълен текст » още 12564 знака | 2 коментара | оценка: 5 )