Усещам, че настъпва промяна, промяна безвъзвратна. Сутринта, така бързах да стигна езерото, а ето сега ми се иска пътуването да не свършва. Беше интересно, стана забавно, като че ли вече и интригуващо.

 ( пълен текст » още 4527 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXVIII

- Майко! – Рафаил коленичи в нозете ѝ и подкани двамата да го последват.
- Здравей, Лечителю! Добре си дошъл! Винаги се радвам да те видя.
Гласът ѝ беше като майчина милувка.
В очите на Уриил имаше сълзи, а Луцифер галантно целуна върха на пръстите на ръката, която им беше подала.

 ( пълен текст » още 5512 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXVII

- Трябва да ги чуеш! Небето е като разбунен кошер – тонът на Уриил съвсем не беше уважителен и спокоен.
- Мислиш ли, че не знам? Нали и аз съм тук? – укорително го погледна Михаил.
- Виж ги – сякаш са глухи и слепи. Те не ни чуват.Нито наставниците си, нито ангелите-хранители. Тук са, а не помнят нищо, сякаш някой за една нощ е изтрил всичките им сетива. Господ знае ли? Уведоми ли го някой?

 ( пълен текст » още 5103 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Прекрасна е и в съня си. Гърдите и’, нито огромни нито малки, плавно и ритмично се повдигат възбуждащо. Леко наклонената надясно главичка, ми даваше възможност да наблюдавам красивото и’ лице. Чипото носле и’ придаваше невинно детско изражение. В един миг, като че ли слънчев лъч озари лицето и’, усмихваше се в съня си. Това определено беше добър знак. Стресът я напускаше. Беше така... със поглед я поглъщах.

 ( пълен текст » още 3954 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава 4
— Ето я — казах.
— Портата е отворена. Влизаме ли?
— Хайде.

 ( пълен текст » още 24611 знака | оценка: няма ) 

XXVI

Рамус се вслушваше във все по-равномерното дишане на Радея. Беше се свила до него, а той беше подложил ръката си за възглавница под главата ѝ. Все още от време на време прохълцваше, но с времето потъваше все по-дълбоко в дебрите на съня.
Скривалището, в което ги бяха приютили беше нещо като мазе с малка ниша до основното помещение. До него стигнаха по тесен задушен тунел, но в помещението въздухът бе чист. Явно се проветряваше отнякъде. Рамус нямаше време да види от къде, защото вниманието му изцяло бе погълнато от младата жена до него

 ( пълен текст » още 3500 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXIV

- Защо не знаем за това място? – нетърпеливо постави въпроса, който си задаваха всички в залата Уриил.
- Такава беше волята Му – укорително го погледна вестителят на Божиите тайни.
- Добре де, но душите, които са там, те чии са? – не забеляза укора му най-младият архангел – нали всички сме излезли от едно място и би трябвало рано или късно да се върнем пак там. Кой държи отчет за тези, които си тръгват от Сянката, когато им дойде времето. Къде отиват, ако не отново тук? И защо…

 ( пълен текст » още 14526 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя също спря. Леко бледа, видимо се колебаеше.
-Здравей госпожице!-поздравих с окуражителна усмивка.
Това изглежда подейства. Тя пристъпи напред.
-Здравей!-отговори плахо.
-Заповядай!-отворих вратата.
***

 ( пълен текст » още 3800 знака | коментирай | оценка: няма ) 

XXII

- Яж!
През цялото време Радея беше стояла свита на пода на нещо като стая без прозорци. Беше протягала ръце и крака, когато започваха да се схващат, но не беше мръднала от мястото си откакто жената, която я доведе излезе и захлопна вратата. Беше решила, че е няма, защото на всичките ѝ въпроси не отговори нито веднъж. Не реагира по никакъв начин на хлипането и на сълзите ѝ, нито прояви съжаление или съчувствие.
Да яде? Беше гладна, но не можеше да сложи и хапка в устата си. Толкова ужасена и слаба не се беше чувствала никога през живота си.
През този си живот.

 ( пълен текст » още 7392 знака | коментирай | оценка: няма ) 

-Ало, здравей! Утре на езерото ли сме?
-ОК! Тъкмо мислех да ти звънна по същия повод.
-Да се срещнем направо там. Аз малко ще закъснея. Моля те да отидеш по-рано. Утре се открива сезона и ще бъде фраш.
-Никакъв проблем. До утре.
-Лека вечер. До утре.
***

 ( пълен текст » още 7890 знака | коментирай | оценка: няма )