Тъкмо Док се беше унесъл, когато викове от улицата го стреснаха. Почти замаян, дочу вик, който го поля със студена вода. Скочи като пехотинец при бойна тревога.
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.

 ( пълен текст » още 8777 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", глава 9. - "Барие" - Втора част
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.

 ( пълен текст » още 5479 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", глава 9. – Бaрие (Първа част)(късната есен на 2019 г.)
Късната есен се втурна презглава в селото. На Монката му пушеше главата като заводски комин от напрежение – ще бъде ли допуснат до двата конкурса в елитните столични болници, или не. Тъмна Индия бе и областта на сърдечните му трепети, които умишлено държеше изкъсо, или само си мислеше, че е така – за успокоение. Нямаше нужда да започва връзка с жена в село (нямаше и с кого), при положение, че щеше да се мести в София. Бе решил – независимо от изхода на конкурсите, ще се махне.

 ( пълен текст » още 5975 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)

До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни болници в София и да се информира дали не търсят хирург. Не искаше цял живот да шие само пукнати глави и разцепени устни. Недоволството го гризеше като изгладнял заек хрупкава зелка.

 ( пълен текст » още 8890 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

1. НАЧАЛНИ СТЪПКИ
Събудих се преди десет минути.
„Време е да си довършиш историята – беше първата ми мисъл, когато си отворих очите и видях най-красивото лице на света, лицето на жена ми. – Хората са нетърпеливи и няма да те оставят на мира, ако не им предоставиш това, което искат.“

 ( пълен текст » още 26090 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Глава 8. – Приятели и съперници (Първа част),(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, риза. Есента си бе живо лято на юг, ала сутрините вече бяха прохладни, с лек свеж вятър, опитващ се да открадне още малко топлина от хората.
Навличайки ризата, младият мъж усети аромат на любов и седна. Открехна леко вратата и се ослуша. Пълна тишина. Имаше нужда от жена. Гореща и сладка, само негова.

 ( пълен текст » още 4559 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.

 ( пълен текст » още 7967 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория",глава 7.– Боклуците(първа част)
(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хората да спазват графика, закачен пред кабинета, се увенчаваше с неуспех. Викаха го и за телета, крави и гъски. Монката отиваше и спасяваше поредната жива душа от ръцете на Черната мория, както тук наричаха галено Смъртта.

 ( пълен текст » още 5055 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с грапава ръка тя. – Ако го бехме направили кога татко ти претрепа майка ти, щеше да знаеш дека е ти. Ама човек и на тва се учи.

 ( пълен текст » още 9999 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Третата мория", Глава 6 (Първа част) – Старата вражда ръжда не хваща
(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха сините болезнени отоци по главата ѝ. Едва няколко дни след инцидента тя събра сили да им разкаже какво се бе случило.

 ( пълен текст » още 5740 знака | коментирай | оценка: няма )