 | Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.
"Третата мория",глава 7.– Боклуците(първа част)
(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хората да спазват графика, закачен пред кабинета, се увенчаваше с неуспех. Викаха го и за телета, крави и гъски. Монката отиваше и спасяваше поредната жива душа от ръцете на Черната мория, както тук наричаха галено Смъртта.
– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с грапава ръка тя. – Ако го бехме направили кога татко ти претрепа майка ти, щеше да знаеш дека е ти. Ама човек и на тва се учи.
"Третата мория", Глава 6 (Първа част) – Старата вражда ръжда не хваща
(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха сините болезнени отоци по главата ѝ. Едва няколко дни след инцидента тя събра сили да им разкаже какво се бе случило.
Глава 5. – Олеся (есента на 2019 г.)Публикувано от Administrator на 11.04.2023 @ 15:30:33 (157 четения) автор: ina_kreinСмъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще се върне на село – заради нейната пуста сватба бадева си отиде човекът. СИА (Селска информационна агенция) смяташе, че точно заради това повече няма да ѝ видят очите тук.
Глава 4. – Нова квартира и спасена чужда чест (лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да се помотае из кръчмите или да опита сладкишите в малката сладкарница, за радост на диабета, дебнещ из засада. Усещаше болка някъде в ъгъла на душата си (ако душите имат такъв). Поряза се, изруга и хвърли самобръсначката на пода.
Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, нито в кръчмата, където мъжете на воля и без задръжки обсъждаха нежните половинки в селото и района.
Публикувано от anonimapokrifoff на 18.03.2023 @ 11:31:11 (167 четения) автор: ina_krein"Третата мория" - Глава 2. – Специално лечение (Втора част)
След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
Публикувано от anonimapokrifoff на 15.03.2023 @ 09:23:27 (151 четения) автор: ina_krein(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, като закъсат. Но докторът имаше други тревоги днес. Надяваше се да срещне Мария и да успее да размени поне няколко думи с красавицата.
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици няколко пъти.
| | |
|
Моят татко » показани 5769 от 50000 заявени |
Публикувано на 11.06.2019 @ 16:50:28 (363 четения)
автор: FluBalu » раздел: Поезия
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|