Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
Животът ти – с любов и вяра извървян?
На тишината в празника, изправен в нищото,
под палмите на своето усилие, рисува Пол Гоген.
Огнища палят багрите му ярки. Денят дарен с докосване от вечност, напълва без остатък на спомена кристалната му чаша с напитка от нектар примесена с арсен.
На тишината в празника, изправен в нищото,
под палмите на своето усилие, рисува Пол Гоген.
Огнища палят багрите му ярки. Денят дарен с докосване от вечност, напълва без остатък на спомена кристалната му чаша с напитка от нектар примесена с арсен.