Глупости дрънкаше Гаврил. Пардон, Георги Бенковски. Замайваше селяците със сладки приказки за свободата, измести най-напред в сърцата им, а после и по капиите ръководителя си Волов, а него – Тодор Каблешков, възпитаник на цариградски колеж, знаещ няколко езика, наясно с най-новото чудо на железницата, той е местен, невежа, не е от великия таен Гюргевски комитет, поел делото на Дякона.