На вън вали дъжд. Небето се е захлупило и се сърди. Защо ми се сърди? Какво съм му виновен за да ми се сополиви и да реве със сълзи? И на мен ми идва да ревна, че и да завия от болка и тъга. Хей тъй без особен повод, ама се сдържам. Нали съм мъж, трябва да се сдържам. Тъжно ми е като на времето, а на работниците не им е тъжно. Нямат време за такива чувства и усърдно бутат къща.