- Джазирай Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски бърбън. Дребната присвита женица, крачеща редом до Матей по прашния черен път, водещ до старите гробища сгърчи изтерзаната си душа.