Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ.
... със мен ти хвърли кофти зар, натресох ти се с гръм и мълнии,
дойдох ти – безнадеждно стар, и спрях връз летните ти хълми,
бях просто сенчица на мъж, преминал възрастите свои –
момче – през цъфналата ръж, старик – в дъждовните шибои,
изкукуригал дърт петел, надянал секънд хенд фланела,