Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шал от глухарчета мята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд.
Да потънеш дълбоко, да не можеш да дишаш,
да се давиш от обич, да не мислиш за нищо,
да е много зелено, все едно си във извор,
да е адски студено, но във теб да се плискат
Вече съм свикнал без теб да живея,
вече си знам, че без теб ще умра –
както си бродя – сиротен – по кея,
стихчета пиша ти – с птичи пера,
сядам на пейката в парка – и гледам