Неукротена! – вряща и бълбукаща,
изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката,
катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове –

 ( пълен текст » още 1394 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Прости, че не знам откога те обичам!
Не помня добре оня първи момент...
Навярно той не е бил с нищо различен
и не е подсказвал за чудото с мен...

 ( пълен текст » още 686 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

"... ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести."
Камелия Кондова
- - -
Но духом аз ще бъда с теб до края,
дори когато няма да ме искаш!

 ( пълен текст » още 742 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Тя бе с роклица фина коприна.
Със изящно фишу на каре.
Де да зная защо ме отмина? –
може би не изглеждах добре.

 ( пълен текст » още 708 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани.
Как шнолата от твоите коси ми падна в скута! – сетне на килима.

 ( пълен текст » още 714 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Получавах без мяра любов -
вземах с шепи, а мъничко давах...
Заплатих за урока суров!
Но е късно да кажа "Прощавай!"

 ( пълен текст » още 689 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... дано не се изгубим някой ден – дечица две във свят на единаци,
и да си тръгнеш тихичко от мен по своите мечтани дестинации? –
където мен ме няма с векове – и – слава Богу! – няма да ме има,
душата ми без теб ще си снове, Скиталница в несръчната ми рима,
нима забрави? – в сетното такси със обич милнах твоите косици,

 ( пълен текст » още 703 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Понякога усещам, че те губя -
до мене уж си, а не знам къде си?
Внезапно се превръщаш сякаш в друга,
изчезва крехкото ми равновесие.

 ( пълен текст » още 771 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Преди да тръгнеш, беше си отишла!
Самичък гледах следващия залез.
От люляка, на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро на парцали.

 ( пълен текст » още 585 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.

 ( пълен текст » още 984 знака | 2 коментара | оценка: няма )