Неукротена! – вряща и бълбукаща,
изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката,
катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове –
Публикувано от Administrator на 20.02.2022 @ 16:43:50 (162 четения) автор: ringo
"... ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести."
Камелия Кондова
- - -
Но духом аз ще бъда с теб до края,
дори когато няма да ме искаш!
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани.
Как шнолата от твоите коси ми падна в скута! – сетне на килима.
... дано не се изгубим някой ден – дечица две във свят на единаци,
и да си тръгнеш тихичко от мен по своите мечтани дестинации? –
където мен ме няма с векове – и – слава Богу! – няма да ме има,
душата ми без теб ще си снове, Скиталница в несръчната ми рима,
нима забрави? – в сетното такси със обич милнах твоите косици,
Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.
Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.