Най- високото животно, съм на нашата Земя,
но не съм хищник, хапвам младички листа.
Наведа ли се дълбоко, хрупкам сладката трева,
имам и най- дългата деца...шия на Света.
И тази сутрин беше провървяло на гарвана – беше си намерил вкусно парче сирене, без вредни примеси, което напоследък все по-рядко се случваше. Обичаше той в този ранен час на деня да кацне на любимия си сух клон на ореха, да си хапне и да посрещне сит изгрева на слънцето.
Гарванът кацна на любимия си сух клон на стария орех надвесен над реката. Чувстваше се сит и доволен. И тази сутрин беше намерил голямо парче сирене, което държеше сега в човката си. Докато гледаше изгряващото над планината слънце, той с вълнение се питаше: „ Дали лисицата ще ме види пак?“