Човекът носи душа със собствено съзнание, различно от човешкото.
Силата, дето е в мен, не ми е дадена от човек. Затова никой човек няма власт над нея.
Този живот е пиеса, в която репетираме смъртта.
- Те са ни като семейство – убеждава ме чичо Вальо една вечер, докато минавам покрай къщата му. До него на пейката са седнали съседите – Ресмието и Орхана. – Като тръгнем на път им оставяме ключа за вкъщи.
Отиват с баща му към колата. Малкият иска ключовете. Поемайки ги, тръгва на две крачки пред баща си. Стига вратата на колата, пъха точният ключ от връзката и отключва, но все още не може да я отвори. Баща му я отваря. Малкият отказва всякаква помощ да се качи. Качва се сам. Ако някой незнаещ понечи да му помогне, започва да негодува и да вика "Сам, сам!!!"
Отраснах с един незабравим нож за хляб. Беше френски, с кокалена дръжка и дълъг. Режеше ви казвам. Можеше да отреже много тънка филия от топъл хляб без да го разрони.
Ножът стоеше при хляба. Хлябът - в долап специално за него, направен в кухненския ни бюфет. Долапът постлан с бяла кърпа сгъната на няколко ката. Като отвориш вратичката на долапа, дърпайки я към теб, падаше до хоризонтално положение и ставаше дъска за рязане на хляб.
домакински пособия и една миниатюрна лъжичка от неръждаема стомана,голяма колкото човешки пръст.Всичко това пазя и до сега.Милата ми внучка беше ми измайсторила от
Втора част
Втори път кандидатствувах икономика.На изпита по литература изкарах оценка 5,75 Живеех на квартира с други наекатели.Не зная как се случи,но аз не получих чаканото съобщение,че
Приятелят, беше ми приятел от детските години. От тогава не съм го виждал. Отиде да работи в Чехия и там остана. Но не преди да се ожени и да има дъщеря.
Като се върнах от САЩ отседнах временно в старата махала, майка му беше станала на възраст, дъщеря му, от своя страна се беше оженила, имаше си дъщеря и се беше развела след това.