Преди години ми се случи това и искам днес да ви го разкажа и да се посмеете с мен на моето изпълнение: Понеже днес е празник на Трифон Зарезан, реших да ви напиша тази случка с мен.
Хей, ток, я се ти стегни и при нас пристигни. Че очакваме те всеки час, да светнеш и да огрееш нашите лица и да зарадваш нашите сърца и да ликуват нашите души от твоята благодатна светлина.
Днес заведох Емо на училище и после отидох на профил в клиниката. Цял един ден ми мина там - на пейката. Вземаха ми кръв, хапвах малко, плетях и решавах кръстословици. Срещнах много хора, някои познати, други днес за първи път видях.
Искам те да си до мен. Когато вечер заспивам, теб да прегръщам и ти мен, а не самотна в голямото легло, единствено възглавницата да целувам и прегръщам за лека нощ.
Бях току що завършила гимназията в град Лом в 1965 година. А месец април 1966 година, бях поканена на гости в Пловдив от братовчедка ми кака Фидана и мъжът И бати Гошо... Пътувах с влака от гара Долно Церовене до София...
Обичам ли те, аз не зная. Чудя се и се мая и все гадая ли, гадая. Щом аз вечер заспивам с твоя образ в сърцето, сънувам те до мен, а сутрин твоето име е първото нещо, което в главата ми се върти и ми нашепва:
Добро утро, моя сродна душа, където и да си ти сега! Нищо, че не те познавам и може би няма да се срещнем в този живот, то аз се радвам и те поздравявам, без значение къде си ти...
Детство мое, облечено в рокличка басмена, в косата вързана бяла панделка...И аз засмяна и с боси крачета играя с другите деца в топлия прах, който ни галеше крачетата. Нямаше магазини, нито лакомства безброй...
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14233
Онлайн са:
Анонимни: 2034
ХуЛитери: 1
Всичко: 2035
Онлайн сега:
