Безмълвна си, като мъглата гъста, паднала в деня ми светъл. Потъват безответно думите ми в твоето дълбоко безразличие. Повява хлад от твоето безизразно лице и всичко покрай нас сега добива своите неясни очертания. С лицето на мъгла стоиш пред мен – непроницаемо. И нищичко от мен не иска, и не обещава нищо то.
Публикувано от Administrator на 14.02.2024 @ 12:52:02 (58 четения) автор: pc_indi
Ако не се бях спънала и за малко пребила по стълбите на метрото, нямаше да видя малкото, навито на ролце, чисто ново, опаковано готово, изпуснато, изхвърлено, изгубено, или каквото там късметче.
Човекът вървеше бавно по улицата. Потропваше с бастунче, почукваше по стените на сградите и крачеше напред. Беше сляп, но продължаваше неотклонно по пътя си.
Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки.
Детето на една жена било много болно. Тя търсела за него специален мед, препоръчан от докторите като лекарство. Такъв, при който пчелите не са захранвани със захар, и съдържа определени билки. Разпитвала близки и познати, проверявала в магазини и аптеки. Най-накрая стигнала до дома на странен пчелар и му разказала за своята болка.
Не ти е пълно, криво ти е, все някой ти създава неприятности, не получаваш нужното уважение, никой не се съобразява с теб, използват те, досаждат ти, дори се карат с теб.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 992
ХуЛитери: 2
Всичко: 994
Онлайн сега:
