Поглеждам аз навън, а там земята е все още от студ скована и е цялата побеляла, завита е с бяло одеяло от сняг. А под него са се сгушили кокичетата, тези белоснежни момичета, които с трепет очакват топлите слънчеви лъчи, да разтопят най-после снега.
Добро утро казвам аз на 17 октомври в този миг и час на всичко живо на земята и в космоса дори, на всичките планети и звезди! На луната и на слънцето, което сега очаквам да изгрее всеки миг и да му се радвам от сърце и душа!
В 2018 година внука ми Диян донесе отнякъде си едно малко кученце, порода Джак Ръсел Териер. Кръстихме я Алис и след нея настъпва Хаос. Яде всичко, що докачи: Обувки, играчки, китеници и дърво гризе, а най-обича кабели да яде...
Няма да забравя колко трудно родих дъщеря ми Таня на 22 май 1970 година в град Лом. И как родих синът ми Ангел на 14 ноември 1973 година във Вълчедръм. Беше 13 ноември, вторник вечерта и ние гледахме филма: "17 мига от пролетта".
Пролетта дойде и всичко насадено в земята, тя събуди и тревичките и билките и цветята. Първо белоснежното кокиче, туй срамежливо момиче, а сега зюмбюлите цъфтят, розови, сини, червени и бели.
На 14 март 1929 година, моята майка Олга се е родила в село Чернивръх. Имала е две по-големи сестри, Пръвка и Славена били те, а майка ми е била най-малката. Баба ми Гена и дядо ми Арсен бяха нейните родители. Баба ми Гена и тетка Пръвка и тетка Славена са готвели и месели.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 799
ХуЛитери: 3
Всичко: 802
Онлайн сега:
