Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:

 ( пълен текст » още 1032 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люлка на спомена. Искам още малко да бъда сред летния миг, който ми бе подарен. Имам толкова много причини да мразя, ала не искам. Самотата е хубава, когато си имам спомен – като лято, скрито в съня нежно.

 ( пълен текст » още 1062 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговориха, защото не знаеха. А вятърът скиташе безгрижно по планината като дете. Докосна морето, небето го повика с очи.

 ( пълен текст » още 1271 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.

 ( пълен текст » още 981 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.

 ( пълен текст » още 1176 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всяка работа

 ( пълен текст » още 121 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душата – светлина в мрака на болката.

 ( пълен текст » още 1541 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Седя пред гроба на баба, на колене върху топлия от слънцето мрамор. Някъде в клоните на дърветата пее птица. А слънцето ме гали с лъчи, промушвайки се между рошавите клони над паметника. Вдигам глава. Небето е близо, светлосиньо и спокойно. Тишината танцува между гробовете на пръсти като балерина, вдъхновена от случайната посетителка тук, в малкото гробище на баира. Тя иска да изпълни най-красивия си танц и кани душата ми да танцува с нея в мелодията на безвремието.
— Друг път – отклонявам поканата ѝ със свито сърце.

 ( пълен текст » още 1633 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Не подценявай силата на думите –
те могат да ударят

 ( пълен текст » още 75 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

от физична гледна точка

 ( пълен текст » още 70 знака | коментирай | оценка: няма )