Всяка работа

 ( пълен текст » още 121 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душата – светлина в мрака на болката.

 ( пълен текст » още 1541 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Седя пред гроба на баба, на колене върху топлия от слънцето мрамор. Някъде в клоните на дърветата пее птица. А слънцето ме гали с лъчи, промушвайки се между рошавите клони над паметника. Вдигам глава. Небето е близо, светлосиньо и спокойно. Тишината танцува между гробовете на пръсти като балерина, вдъхновена от случайната посетителка тук, в малкото гробище на баира. Тя иска да изпълни най-красивия си танц и кани душата ми да танцува с нея в мелодията на безвремието.
— Друг път – отклонявам поканата ѝ със свито сърце.

 ( пълен текст » още 1633 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Не подценявай силата на думите –
те могат да ударят

 ( пълен текст » още 75 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

от физична гледна точка

 ( пълен текст » още 70 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.

 ( пълен текст » още 1907 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото и реалността. Все още сънят ухае на сладост и безвремие. Обожавам този кратък миг, пълен с небитие и нежност.

 ( пълен текст » още 1151 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото трябва да се вари на умерен огън.

 ( пълен текст » още 1720 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Планетата ни май отива към война,
световна или друга, пак такавa.
Между Русия и Украйна почна тя,
с евреи и араби продължава.

 ( пълен текст » още 597 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Влизам в църквата. Паля свещи за живите и мъртвите с обич. Постоявам за малко пред иконите, но си тръгвам смутено. На едната маса има помен на млада жена. Излизам бързо, да не помислят, че искам да ми дадат и на мен раздавинки.

 ( пълен текст » още 1495 знака | 1 коментар | оценка: няма )