Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
Публикувано от Administrator на 15.04.2021 @ 18:54:05 (28 четения) автор: lirik1
Ще се спусна мокър по дъжда И с шапката на въжеиграч
ще съм мъжът с лъвското сърце и кучешка опашка
Мокър и горещ ще вляза в теб и с тласък през
ще разтворя влажните ти светове за жадуваните ласки
Публикувано от Administrator на 15.04.2021 @ 18:27:29 (32 четения) автор: zaltia
Случката е от миналата седмица, но често идва в съня ми и затова реших да я споделя.
Всяка сутрин около седем излизам от апартамента, отбивам се до контейнерите за боклуци и след това се понасям с колата към края на града където работя.
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 1
Всичко: 422
Онлайн сега:
.JPG)
