В банката изкарах три години. Преди да си подам молбата, викам на колегите: „Дайте да се борим заедно. Не може да се отнасят така с нас”. Един по един си намериха оправдание да мълчат. „Стойте си тогава да ви мачкат” – казах им.

 ( пълен текст » още 1065 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... додето още, Боже, съм потребен – дори за едного! – на този свят,
дай всекиму две риби, къшей хлебец, че да помине моят тъжен брат,
на мама дай две стръкчета мушкато – в саксийката да си ги насади,
дай на търгаша три кервана злато, че той за тях и храма осмърди! –

 ( пълен текст » още 756 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Светкавица разполови небето,
без време се показа слънцето,
за дневното ревю все още неготово.

 ( пълен текст » още 546 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Моите тъмни заблуди,
моите светли мечти,
къде ги животът прокуди,
къде ги животът разби ?

 ( пълен текст » още 964 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ден първи от новата ера ( след извънредното положение).
Връщам се на работа - Ура, урааа
От вълнение не заспах почти цяла нощ, накрая задрямах и се успах. Скочих като ужилена, сещайки се, че

 ( пълен текст » още 2368 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...

 ( пълен текст » още 1087 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Глава XXXV

- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.

 ( пълен текст » още 26063 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам.

 ( пълен текст » още 945 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Това да си водиш дневник е тъпотия… Знам го отдавна, от времето на лексиконите. Мацките от класа си правеха такива гадости. Лексикони. „О сламка се спъни, за мене си спомни“. Такива ти ми любовни слова се нижеха там. И после… „Мило мое дневниче, днес ти пиша за сламката на Пешо…“. Ай, сиктир. При това нямаше нито СПИН, нито коронован Ковид. Обаче сега… карантина… скука. Викaм си “я вземи дневничее да си водиш. Хем малко антискукова терапия, хем може звезда да станеш. След двайсетина века… или марсианци, или от мъглявината Андромеда некоя гад ще го прочете”.

 ( пълен текст » още 10218 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Лицето е скрито зад маска.
Уж е пролет, а студ ме скова.

 ( пълен текст » още 320 знака | коментирай | оценка: няма )