Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
Публикувано от Administrator на 31.01.2021 @ 12:31:50 (63 четения) автор: zaltia
Една ученическа любов... първата и за двамата герои от разказа ми - нежна, красива и запомняща се.
Мястто- едно от елитните за времето си училище в един град изпълнен с много история.
Публикувано от Administrator на 29.01.2021 @ 17:39:37 (54 четения) автор: lirik1
Всичко, което прави човек, трябва да е за разнобразие, защото еднообразието оскотява. А разнообразието във всеки свой нюанс, е солта на удоволствията.
И както спомена навремето авера ни Фридрих Шилер, когато с Ерих Мария и Райнер Мария Рилке, стихоплетвахме "римушки веселушки" в окопите на западния фронт. Където, всъщност, нищо ново нямаше, освен спомена за една нощ в Лисабон,
Стоях до нея,погледът ми се рееше из залата и изведнъж я чух.Тя пееше.Дали пееше?Беше шумно и оживено летище,кръстовище на цивилизации и аз стоях до една арабска принцеса,просто едно момиче в същност.Не изглеждаше като да пее,нито дори да си тананика,и все пак аз чувах една сладка мелодия,идваща от нея.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13931
Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 5
Всичко: 439
Онлайн сега:
.JPG)
