Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде,
красавица е! – рекох си – и нейде сега я чака някой млад левент,
/Спри колата!/- крещеше напрегнато вътрешният глас на Кирил, стигайки до съзнанието му. Бързият инстинкт придобит от дългогодишен опит, като таксиметров шофьор бе успял да се включи навреме и да намали скоростта.
Публикувано от Administrator на 04.04.2019 @ 14:45:19 (67 четения) автор: Heel
Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му завиждам. Мечтая и аз да мога да спя спокойно като него.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 103
ХуЛитери: 8
Всичко: 111
Онлайн сега:
.JPG)
