Денят ми пак е улица без изход –
по тротоарите върви тъгата
и стъпките ѝ глъхнат в тишината.
Навъсени са къщите над мен
и зад настръхнали от самота дървета

 ( пълен текст » още 671 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Понякога, тъй както си вървя,
от мислите за теб съм покосена.

 ( пълен текст » още 879 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато бях хлапе, отидохме на море в Созопол. Изобщо не си спомням в кой клас съм била, пък и какво значение има това. Знам само, че вече бях влюбена в изобразителното изкуство в училище, защото ми преподаваше най-прекрасният и талантлив учител- Парушев. Бог да го прости! Той си отиде твърде рано. Всъщност, един ценен човек, който дава много на другите с таланта си, и на сто години да си отиде, пак ще е твърде рано.

 ( пълен текст » още 8175 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Живял ли съм във този дом – не помня,
дали не друг, наместо мен, дойде? –
във одаята с бабината стомна
и малкото прозорче без перде,

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Изпотено, по стъклата моите ръце рисуват
баба Яга, хвърчила - и небе, в което плуват

 ( пълен текст » още 605 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Пролетта е студена като късна есен. Реката е бурна и неспокойна, търси обезумяло бързеите си като майка, която е загубила детето си на градски панаир. Влачи хорските драми, блъска ги яростно в облите камъни и нащърбени брегове и аха да излезе от коритото си.

 ( пълен текст » още 1463 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми.

 ( пълен текст » още 3470 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

От бялото дихание
на облаците в лятното небе
се раждат образи чудати,
в които можеш всичко да откриеш

 ( пълен текст » още 427 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.

 ( пълен текст » още 377 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Времето минава…. Всяка секунда се чудиш как е тя,мисли ли за теб,дали още си нещо за нея? Мрази ли те?
Въпроси които не излизат от главата ми и не знам дали някога ще излязат.
Чудя се колко струва човешкия живот? Заслужава ли си да дадеш всичко за да бъде друг щастлив? Може ли да се живее с такава болка?

 ( пълен текст » още 2437 знака | 1 коментар | оценка: 5 )