Казваш…,
че не съм от този свят!
Кога и как го разбра?

 ( пълен текст » още 492 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, заслужава поне малко внимание. Най-хубавото от цялата работа бе, че тя нямаше да може скоро да вилнее в офиса. Наслаждавахме се на невиждано допреди седмица спокойствие.

 ( пълен текст » още 7486 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!

 ( пълен текст » още 10127 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ще трябва да мълча, разбира се,
че трудно се рисуват лудници.
Сълзата е от разноцветни ириси
и нощ в усмивката на блудница.

 ( пълен текст » още 900 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Не пускам щорите, когато
Се напивам, любя, спя
Или убивам.

 ( пълен текст » още 685 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Да направи това.
Да направи онова.
Междувременно да забрави нещо,
да не усети,
че е постянно

 ( пълен текст » още 1265 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Бели облаци надничат,
до прозореца съм сам.
На принцеси ми приличат.
И защо са тук - не знам.

 ( пълен текст » още 226 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кихнах в яката на един тип в автобуса и му се извиних. Той ме изгледа лошо, изглежда си въобрази, че яко съм го оплюл, извади салфетка, обърса нещото от вратните си жили и отново ме погледна с кофтия си поглед. Салфетката беше суха. Дори не беше жълта. Направо може да се каже, че нямаше дори за какво да му се извинявам.

 ( пълен текст » още 3024 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Изплака Бог ръждясали сълзи
в шалтетата от листопадна прежда,
Над ридовете сивото пълзи
и все по-близка зимата изглежда.

 ( пълен текст » още 909 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

При баба Мара се ходеше с два зора. За лек или за акъл. Още на вратата те пресрещаше тя и троснато питаше за кое от двете. Рядко людете си тръгваха без да получат туй, за кое са дошли. За цяр се ходеше по всяко време. Ама за акъл – все по тайна доба, да са се прибрали сички от къра, да са се сбрали около софрата и даже куче вън да не пролайва. Щото акълът ѝ беше особен един такъв, не вървеше посред бял ден за срамотии да питаш.

 ( пълен текст » още 9507 знака | 3 коментара | оценка: 5 )