Едно от любимите ми неща в детството бе панерът на баба. Стоеше под леглото, на което спяхме двете с нея и много обичах вечер тя да ми разказва неговата история, а ако бе празничен ден, да го измъкваме, разглеждаме и подреждаме.
Този панер бе направен от млади маслинови клонки, обработени по специален начин, а дъното бе от овална плочка маслиново тъмно дърво.

 ( пълен текст » още 5896 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.

 ( пълен текст » още 291 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Лицето ѝ, изваяно от восък,
не може лесно да ме заблуди.
Жена като ескадрен миноносец
насреща ми уверено върви.

 ( пълен текст » още 574 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Златен лъч над Арно танцува,
педя само и лъчистата му светлина,
върху купола на "Санта кроче",
единствено ще пада.
Зад фасада великолепна,
за вечен покой,
на "великаните" на Ренесанса
"дом" е дала.

 ( пълен текст » още 1448 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Помниш ли я? Аз още я помня, а понякога дори я сънувам. Онази пъстра и пълна с радостни викове каручка, на която бяха натоварени всичките ни невинно усмихнати и безгрижни детски мечти. Какво стана с нея? Кончето ли закъса в калта и не намери сили да я издърпа и продължи към бъдещето? Претоварихме ли я с очакванията си, че клекна разнебитена от камъните на свлачищата, тръгнали сякаш от небето и готови да ни

 ( пълен текст » още 6528 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Тишината още зъзне в мен,

 ( пълен текст » още 622 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Звезди –
душите на умрелите
в небето нощно на живота.

 ( коментирай | оценка: няма ) 

Непримирима досадница е жегата. Особено през август. Студ можеш да прогониш по стотици начини, но нея – не. Тя е с теб постоянно. Не можеш да й кажеш: „Слушай, трябва да се разделим. Причината не е в теб, а в мен“. Не можеш да я захвърлиш като старо палто, нито да се шмугнеш в някоя уличка, за да й избягаш. Накъдето и да тръгнеш, тя вече е там преди теб. Досадна, като работата през лятото и също толкова неизбежна.

 ( пълен текст » още 4408 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Важното е да изглеждаме естествено
Наближава 14-ти февруари и си припомних една сладка история с моята приятелка Валя.
Слуката е от времето, когато да си извадиш международен паспорт бе истински подвиг. Безкрайни опашки. Съпругът на Валя имаше възможност да я вземе със себе си на кораб, на който щяха да извършват ремонт по време на плаване. Развълнувани гледахме на картата маршрута и въздишахме.

 ( пълен текст » още 2997 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Разходка в историята,
от летен дъжд окъпана,
компания непренудена,
желана,
приказка е изживяна.

 ( пълен текст » още 259 знака | коментирай | оценка: няма )