В каква гъста мъгла се загуби пътя. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно стигнахме местност - вдлъбнатина, която оставаше под влагата и чувството бе, сякаш всеки момент, мина ли облаците оттатък, ще съм пред вратите на Рая. Имаше и табела - наближавахме. Спрях колата до една каменна чешма, строена много отдавна и се огледах. Вдишах планинския студен въздух. Нещо в гърдите ми се размърда. Запалих и продължих да карам в плануваната посока. След четвърт час стигнахме и до Копривщица - градът на първата пушка...

 ( пълен текст » още 4443 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Тишината в дланите си
взема топлите ми длани.
Не е ли празник тази тишина
в светлия ми ден спокоен?

 ( пълен текст » още 426 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Беше една разсеяна Пролет,

която оставяше където й падне нещата си."

Костас Монтис

 ( пълен текст » още 944 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.

 ( пълен текст » още 7485 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Оскар Уйилд

Жив ли си, Исусе? Или пък кости само
на скрито сред скалите в гробница почиват.

 ( пълен текст » още 1460 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

12711. Беззащитното бебе крещи, а отчаяните старци - плачат.
12712. Жертви са възможни както от голяма любов, така и от силна омраза.
12713. Младите приличат на старите по надменността едни на други.

 ( пълен текст » още 405 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пара от асфалт.
Бавно пързи валякът.
Ремонт на пътя.

 ( пълен текст » още 157 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всичко ти си ми казала,
по-добре напусни,
жестоко ти ме наказа,
на името ми да те докосва забрани.

 ( пълен текст » още 711 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... скиталецо, щом вятър те издуха из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха – и топъл! – хлябът в стария панер,
без теб и моят друм е невъзможен, за двама щом не е – защо е път? –
нали приживе скитници сме, Божем, и светлинки – блуждаещи Отвъд,
напъхай в сака връхната ми дреха и чифт чорапи в задния си джоб,

 ( пълен текст » още 720 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тревата от тревоги избуя
в градината на тихото ми ежедневие –
препъна бодрата му крачка
и на щурците песента погълна.

 ( пълен текст » още 308 знака | 1 коментар | оценка: 5 )