На вятъра докосващата ласка
ме върна в детството далечно,
когато пусках над полето
на дните пъстрото хвърчило.

 ( пълен текст » още 718 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Гърди си с рози закичи"
и само притвори очи.
В ушенце аз ще ти попея
без много време да пилея.

 ( пълен текст » още 621 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не спира да вали.
Но не успява
лицето си небето да измие.
И вместо с въздух
гърдите ми се пълнят с дъжд.

 ( пълен текст » още 313 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

VІ

Рамус бързаше към къщи.
Нетърпеливите му движения, съпроводени от отнесения му поглед, биха учудили всеки, който го познаваше.
Завладян от някакво странно чувство, той, уж беше себе си, а сякаш някой друг, като в просъница, извършваше необходимите действия, докато истинското му аз, отделено от тялото, в едно различно и особено място, преповтаряше на ум снощната случка, наслаждаваше се на детайлите, опитваше се да задържи колкото се може по-дълго образи и картини…

 ( пълен текст » още 10865 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Непрестанно пиша аз
своите психотворения.
Туй обсесия е май,
според скромното ми мнение.

 ( пълен текст » още 252 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Не те отми водата.
Не те проля дъжда.

 ( пълен текст » още 410 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не мога, не мога да не пиша.
Все едно, … дъх да не поема,
доброволно до спра да дишам.
Май … преди още аз да се родя,
Бог за редене на думи ме е орисал.

 ( пълен текст » още 680 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

V

- Знам, че така е най-добре – тъжно промълви Радея
Ангелът разбиращо кимна.
Тя беше взела своето решение. Щеше да се откаже от мъжа, който вълнуваше сърцето ѝ. Отново. Както някога, когато…
- И все пак, ако не си напълно сигурна, все още има време.
Сигурна беше. Но сърцето й не искаше да го приеме. Чакала беше толкова дълго, живот след живот, за да бъдат отново заедно, а сега доброволно се отказваше от него.
Мислите ѝ отлетяха далеч в девствените гори на амазонската джунгла…

 ( пълен текст » още 8751 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Смятам, чувствам се добре
в вехтата си стара кожа.
Примирявам се с това,
друго яче и не може.

 ( пълен текст » още 593 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Светлината- разлистена пролетна клонка,
почука на утрото.
Примижало, излиза то босо,
протяга се чак до облачните гнезда,
и разпилява дъх на открития.

 ( пълен текст » още 1844 знака | коментирай | оценка: няма )