Живее часовника в миша дупка
заради влагата стрелките му се движат

 ( пълен текст » още 413 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Гарата все още пустееше. Беше хладно. Старият фенер примигваше от закапалия дъжд, защото влизаха капчици вода и даваше леко на късо. Още тъмнееше. Оставаше половин час до седем. Но влакът беше готов. Да, беше стар, изминал хиляди километри, пресичал безброй граници, но винаги беше готов за нови спомени, мечти и приключения.

 ( пълен текст » още 13401 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- палинодия -

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне

 ( пълен текст » още 811 знака | коментирай | оценка: няма ) 

няколко века ѝ трябваха на светлината да пробие тъжните очи на мрака
и когато заседна в тежината на собствения си трюм

 ( пълен текст » още 435 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Луната е медено огледало на емоциите ни. Гледа от високо, блести над света... По нея има кратери издълбани от нейните собствени енергии. Красива е винаги, като сърп, който жъне звездна нива.. Зимната луна е красива бяла богиня. Сребърният и сърп, чертае полукръг над заспалите дворчета. Очите и ревниво гледат стоборите, заспалите прозорци, пазени от лаещи кучета. Пушекът на комините заспива осветлен, предал духът си среднощ.

 ( пълен текст » още 3296 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил страхливи мълчания вик.

 ( пълен текст » още 604 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Черна сянка - свобода,
бялата я гони.
Няма да ме хванеш жива
ехото отрони.

 ( пълен текст » още 429 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

– Кой ми чати в късен час?
– Аз ти чатим – каза Зендлю
– Марш оттук бе, спинкам аз.
– Сурни се, ще те нафрендвам.

 ( пълен текст » още 792 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ухая на дюля,
устата ми е стипца,

 ( пълен текст » още 140 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-късно екна женски писък.

 ( пълен текст » още 8793 знака | коментирай | оценка: няма )