Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
... ако лебедът в моята песен все по-често в камъша хрипти,
отведи ме в дълбоката есен на прекрасните свои мечти? –
обещай ми най-тихата пролет? – да проплаче в съня ми капчук,
да се върнат и птиците в полет някой ден от далечния юг,
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871
Онлайн са:
Анонимни: 375
ХуЛитери: 3
Всичко: 378
Онлайн сега:
.JPG)
