... с ужасната илюзия, че съм необходим – като за спешен случай,
изгледах новините с Доналд Тръпм и Ким Ир Сен, корейското му куче,
как Путин се сдоби със ореол – и Бойко вкара автогол от дузпа,
как Папата ще срещнем с хляб и сол, че вече ни е писнало от чувства,
преди да се отвеем – яко дим! – из сънищата – подир чай от мента,

 ( пълен текст » още 849 знака | коментирай | оценка: 4.33 ) 

Една тълпа тича като обезумяла –
Час пик в метрото, няма време.
Всеки иска влака си да хване,
В планове всеки устремен е.

 ( пълен текст » още 934 знака | коментирай | оценка: няма ) 

неуютна е сушата
раните й зарастват
ей така, без нищо
се самолекува сушата

 ( пълен текст » още 788 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Из мемоарите на провалените стремежи,
чета и в шепа ги подреждам,

 ( пълен текст » още 880 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

12886. Задължителните уроци са отблъскващи.
12887. Женските молби са жизнеспособни до изпълнението им.
12888. Мъжките нощни клетви умират сутринта.

 ( пълен текст » още 345 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... на бяло ти го пиша с чер молив, че шарените свършиха, за жалост,
тръгни си, мила? – краят е красив, щом като тегли повод за начало,
дълбаем с тебе каменлива пръст – но изворчето все така не бликва,
през тръните понесъл своя кръст, със всеки ден превръщам се в реликва,
по-тих и от музеен експонат – с луличката, с моливчето, с тефтера,

 ( пълен текст » още 719 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Християнството е нищо повече от една еврейска народна приказка с щастлив край

 ( пълен текст » още 224 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... когато на света съм се явил,
баща ми е почерпил с руска водка,
било е март, а сетне – през април,
извела ме е мама на разходка,

 ( пълен текст » още 749 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

„И без това вече можем да дишаме само уста в уста.“
Кристин Димитрова

Хрилете ни останаха във океана на небето,
А ние вече дишаме единствено уста в уста.

 ( пълен текст » още 653 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!"

 ( пълен текст » още 1555 знака | коментирай | оценка: няма )