... сега е твоят миг – да искаш прошка, и да простиш ненавист и злини,
да милнеш в електронната си поща – две-три, от теб забравени, Жени,
за сетен път – из дните преброени, да пийнеш бира с някой стар авер,
преди във най-безмълвните Вселени и ти да хлътнеш тихо в мрака чер,
да се покаеш ничком – пред съпруги, с които дълго хляб и сол дели,