Увяхна люлякът ти в стаята ми тъжна,
увяхна и навън край клонестия орех.

 ( пълен текст » още 716 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Небето е зрънце покой,
кълве тишината неистово.

 ( пълен текст » още 698 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Колко пъти убивах тази тъжна любов,
колко пъти с последно дихание пак се свестяваше,
колко пъти със мъртвите мъртва и с живите жива,
с кръв под ноктите лазеше, но все се изправяше.

 ( пълен текст » още 1117 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тази безсмъртна любов изстрадана свише
по стръмна Голгота понесох на рамо.
Спомени живи в делви преливах.
Via прашнa каменисто пребродих.
С мисли тревожни гравирах Безкрая.
И открих те. Ти бил си у мене, мили Боже!

 ( пълен текст » още 740 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Светът угасва и е светло само във очите Ти.
Всички къщи мълчат,
но прозорчета две
пеят само за мен

 ( пълен текст » още 305 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

А как щеше да има мъже-мечти, ако мъже не бяха на чуждите жени!?

 ( пълен текст » още 458 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

вече е нечовешко, твърде нечовешко, драги Фридрих,

 ( пълен текст » още 99 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не питай какво ми е -
нещо различно.
Нещо, което крада от
изгрева
и не давам на залеза.

 ( пълен текст » още 735 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.

 ( пълен текст » още 774 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Пътят се разгъваше в две посоки като почерняла ивица платно, мръсна и напукана, по която едва се виждаше маркировката, поставена в онези времена, когато са мислили, че имено той ще бъде нужен на пътуващите.
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в тъмата на залеза, свързвайки деня с нощта с олющената си линия.

 ( пълен текст » още 21979 знака | 1 коментар | оценка: 5 )