Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
... понякога ми става много тъжно, като изпращам миналия ден,
и спомените, сякаш по окръжност, търкалят се като болиди в мен,
не ми е нужен даже телевизор, в мен оживява всеки минал миг –
приятел, който чака в Twoo и Blizoo да чуе моя полунощен клик,
синът ми, спрял със новото си гадже на острия завой към старостта,
12946. Всеки мъж иска да стане собственик на красотата на своята жена.
12947. За да стигнеш хоризонта трябва да пробягаш няколко маратонски разстояния.
12948. Ние само пречим на природата във великите и преобразования.
... седим със теб на пейката във парка и си мълчим за хубави неща,
след малко ще запалим по цигарка, че накъде без огънче в нощта,
ще те целуна в пролетната вечер, заровил пръсти в твоите коси,
ще ми речеш: – Е, аз си тръгвам вече! – и ще те скрие сетното такси,
оттам нататък знам какво ме чака – възглавницата с дрипавия сън,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 106
ХуЛитери: 7
Всичко: 113
Онлайн сега:
.JPG)
