Не съм обичал и не обичам показността. Дяконът Васил Левски е човек, когото дълбоко уважавам. Но предпочитам да отдам почит към него насаме(така както и когато говоря на Господ)

 ( пълен текст » още 1868 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Днес я гледам баба Недка,
нещо си сама говори.
Във ръцете взела плетка,
дудне нещо, с някой спори.

 ( пълен текст » още 4270 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Летище – светлини.
Излитат,
приземяват се „бусите”.
Целувки за полет,
при кацане,
щастливи сълзи.

 ( пълен текст » още 376 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нещо май ми е призляло.
Ще полегна.
Като цяло.„

 ( пълен текст » още 891 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

в чуждо канче
да се гледа -

 ( пълен текст » още 57 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

ХІІ

Ел внимателно се огледа.
Решила бе, че няма да има по-подходящо време от вилнеещата навън буря, за да изпълни първата си задача.
Когато за миг се озова, заедно с Луцифер в новия си дом, направо от подножието на катедралата-библиотека, тя го помоли да премахне болката в крака ѝ. Отвикнала беше, а трябваше наново да привиква с бавния начин на придвижване, който ставаше още по-бавен, заради куцукането ѝ и допълнително я изнервяше.

 ( пълен текст » още 9102 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Запустяло село – прашни празни улици, по които отдавна вече никой не минава. В него слиза само за малко планинският вятър. И като се увери, че няма нищо интересно, бързо си отива, оставяйки го на произвола на съдбата. Просъхналите дървета спускат счупени клони към земята, сякаш да търсят подкрепа от нея. Тук ще можеш да чуеш само, ако напрегнеш

 ( пълен текст » още 1185 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Обичам си лелите. Много си ги обичам – те са едни такива мили, щедри, добрички.
Нооо, понякога се държат доста странно.
Искам да поясня.
Когато синът ми поотрасна и роднините ми запристигаха на гости за да видят наследника на рода, естествено моите лели бяха първи.

 ( пълен текст » още 2468 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

ХІ

Още някой не беше могъл да заспи през тази бурна нощ.
Постимус дълго наблюдава, разсичащите небето светкавици, напрегнато се влушва в стенещия вятър и в капките, трополящи по прозорците и трескаво потреперва от невидимото присъствие, което беше обсебило нощта.
Във въздуха витаеше онова неясно усещане за надвиснала опасност, което не му позволяваше да затвори очи.

 ( пълен текст » още 10908 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В трептене, финото, на думите,

 ( пълен текст » още 427 знака | коментирай | оценка: няма )