ХVI
Когато Радея се събуди, слънцето все още не се беше показало съвсем, ала нощта вече си беше тръгнала, а заедно с нея и необяснимите ѝ страхове. Но на тяхно място се надигаше негодуванието.
- Не е честно! – промърмори докато потреперваше от допира на
хладния под до босите ѝ стъпала.















