Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, към 40-50-годишна дебеланка, която винаги си наемаше шезлонг заедно със също тъй червенокоса приятелка.

 ( пълен текст » още 3715 знака | оценка: няма ) 

***
Смехът ти -
бисер

 ( пълен текст » още 129 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Един копнеж като море
събира дланите ни в мида,
седефа грее, без да спре
и през мечтата ще го видим  

 ( пълен текст » още 243 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

И залезът застива - верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна.

 ( пълен текст » още 602 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

(Има и такива моменти, човек трябва „да изпусне пáрата”...)

Кажи ми, кажи, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, повдигнат на пръсти, назад ли през рамо?
Когато заспивах те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих те няма.

 ( пълен текст » още 625 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Моя обич, от друга планета,
с теб говоря насън.
Несъзнавано от нощни полета

 ( пълен текст » още 284 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.

 ( пълен текст » още 426 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя има лек матов отенък, изящна талия и меко малко дупе. И харесва моите сини очи, които предизвиквали настръхване от пеперудки да кръжат около пъпа и. Тя отдавна споделя ложето ми аз харесвам това, дори я обичам. Но не мога да я имам сега, мечтая да е винаги край мен, няма лошо нали. аз обикновено се крия в светлосянката и, но тя иска да звънти като камбанка, когато я докосвам с пръстче и гледам тъжно със сините си очи разкошната и рамка.

 ( пълен текст » още 1990 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Долу в ниското вървя
и изпускам пáрата.

 ( пълен текст » още 94 знака | коментирай | оценка: няма ) 

За немалка част от съучениците ми споменът за часовете по физика е като сладостната тръпка, която изпитва войник, оцелял след преминаване през минно поле.

 ( пълен текст » още 4823 знака | коментирай | оценка: няма )