- Джазирай Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски бърбън. Дребната присвита женица, крачеща редом до Матей по прашния черен път, водещ до старите гробища сгърчи изтерзаната си душа.
Наскоро в есето си "Притури са Дельо Хайдутин" разсъждавах какво значи да си българин. Тази седмица ми се случи нещо, което допълни разсъжденията ми по този въпрос.
Публикувано от BlackCat на 02.03.2026 @ 10:55:49 (36 четения) автор: rosi45
Професор Е., изкуствовед, седеше на бюрото си в кабинета. Беше още 6 часа. По това време „Голямата ябълка“ (ах, този Ню Йорк!) още спеше. Тишина, спокойствие, само настолната лампа свети.
Публикувано от BlackCat на 02.03.2026 @ 10:55:07 (63 четения) автор: Zaspal_Misir
Телефонът звъни. Не мога да го вдигна. Не умея. Вече съм на осемдесет и пет години, животът ми се ограничава до ъгловото легло във всекидневната. От много време жена ми ме къпе. Казва, че мога и сам, но настоява да участва в процеса.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14235
Онлайн са:
Анонимни: 1100
ХуЛитери: 2
Всичко: 1102
Онлайн сега:
