Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъваше в дебело очертаният хоризонт.

 ( пълен текст » още 22964 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

/по "Времето е наше" от Александър Петров/
Колко сезони отминаха?
Не видяхме слънцето в очите.

 ( пълен текст » още 521 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.

 ( пълен текст » още 7626 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаше да я нагушка едно хубаво, но към момента не можеше да си позволи това. За негово съжаление в гарсониерата нямаше друго легло, на което да се премести.

 ( пълен текст » още 9589 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Живеем в пустиня препълна с лъжи
кат` племе без корен все се делим.
Потънали в завист, забравили чест,
лениво приемаме скръбната вест…

 ( пълен текст » още 1185 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Зимни къдрици
плете вятър от снега.
Оставям следи
по пътеката към теб.
Ще съм точен за срещата.

 ( пълен текст » още 166 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Моя малка крехка приятелко,
колко много тежи самотата!
А животът, легнал на слабите плещи,
привежда душата ти!

 ( пълен текст » още 832 знака | оценка: няма ) 

12106. Ако целта е благородна - ще се намерят и средства.
12107. Не се рови в себе си - ще събориш колоните.
12108. Паун, който не разпери опашка,може да остане без съжителница.
12109. Случва се дълбокият човек да е с широка душа.
12110. Умната мисъл си знае стопанина.

 ( пълен текст » още 340 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Запушвам си ушите. Завързвам си ръцете.
И с фустанелата на влажната мъгла,
в която сякаш ден за ден живея
завивам грешното си тяло.

Топящата се в душата ми вълна
е сянката на призрачна жена

 ( пълен текст » още 1041 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Смътно утро ми в душата пълзи
И слънчев сноп лъчи преливат в мрака
Зад прозореца образ трепти –
смътен образ на русо момиче.

 ( пълен текст » още 815 знака | коментирай | оценка: няма )