Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.

 ( пълен текст » още 3804 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Започна да забравяш ти за мен.
Мълчанията страшно ти отиват.
Изглежда, някой влюбен в теб кретен
от мен те прави трижди по-щастлива?

 ( пълен текст » още 821 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Любов се връща разпиляна –
далечен спомен в ледове.
В оскъдна си дошла премяна
и с поглед пламнал ме зовеш.

 ( пълен текст » още 384 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Гледам, гледам... – и нищо не виждам!

– Видя ли го? Виждаш ли го? Там, бе, между двата облака. Не тези едрите, малко под тях, по в дясно, по-близо до този облак дето на кораб мяза...

 ( пълен текст » още 1093 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Те от своето небе ни гледат
отворили ни нашите очи.

 ( пълен текст » още 542 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... и, ако пътят е добър, което ще рече – далечен,
в дълбокия небесен кър ще си мълча със тати вечер,
щом месецът се възкачи – и се търкулне из Всемира,
и баба пак ще ме сгълчи, че Шаро скъсал е синджира,

 ( пълен текст » още 667 знака | коментирай | оценка: няма ) 

защото
пролетта краде от вдъхновението ми

 ( пълен текст » още 258 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

******* Неистово отчаян вървях захвърлен
от ръката на Съдбата, както зарче
търкулнало се на земята

 ( пълен текст » още 693 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Светлината има дълги пръсти, гъвкави като въжета.
Прегръща те, оплита те – елф си, светулка си, целувка си.
Ела и си поискай пролет,

 ( пълен текст » още 222 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.

 ( пълен текст » още 6084 знака | коментирай | оценка: няма )