Сега ще ви напиша някои интересни и съдбовни неща от моят живот. Те не зависят от нас, а са предначертани от някой горе, който знае нашата съдба и я направлява...
Моето детство започва и завършва на задната седалка на колата, на път от Пазарджик за Царевци. Шофира дядо, а до него баба му прави забележки за неточности в карането. До Стара Загора става караница, която потушаваме на Петолъчката с по едно кебапче. Ледената вода от някоя балканска чешма в Котленския проход охлажда жегата, която сме натрупали в Тракия. След десет часа път пристигаме в родното село на баба.
В кошерите има мед, защото има ред -
тая мисъл най-напред прочетох в Интернет.
В хубавата ни страна, щедра и добра,
всеки, без закон и ред, търси каца мед.
... по всяка вероятност, съм пропуснал докрай да изживея всеки миг –
да дремна с котарачето на пруста, с врабчето да чирикна „Чик-чирик!”,
да набера лайкучка върху хълма, торбе с коприва – за котле чорба,
и радост, че съм жив – да ме изпълва, защото ми е Божия съдба,
на синовете – литнало хвърчило! – да съчленя от летви и пелюр,
Публикувано от Administrator на 31.10.2022 @ 19:36:53 (32 четения) автор: vlakant
Седеше и пишеше социологическо проучване на тема „Изследване, във възрастово сечение, на кризисните ситуации и техните флуктоации при квази-регламентирано очакване за реализиране на търговска сделка” или казано на разбираем език „Нарастването на агресията при висене на опашка, в зависимост от възрастта.”
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027
Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 0
Всичко: 414
.JPG)
