От август хукват слънчеви пътеки
като жребци, необуздани в стреме.

 ( пълен текст » още 604 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Кварталното капанче бе полупразно. Камен седеше на една от крайните маси и се заглеждаше в оголен до средата на бедрото женски крак. Допи колата си и продължи да наблюдава. Преди двайсетина минути се бе разделил със свой приятел, с когото обсъдиха резултатите от матурите и мачовете на любимия футболен отбор. Ако не беше този крак и притежателката му, отдавна да си бе тръгнал. Стараеше се да не се вторачва, за да не бъде уловен в неприлично поведение. Въртеше уж отегчено глава наляво-надясно, но почти не изпускаше от поглед интересния обект. Лято бе и хормоните му бушуваха.

 ( пълен текст » още 12460 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ще те забравя,да!
Но ей сега...
Само да приспя душата си в сумрака-
тя достатъчно те чака.

 ( пълен текст » още 701 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

беше с него
два менструални цикъла

 ( пълен текст » още 117 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ехо донесе спомен за играещи деца
и кестени търкулна в тиха есен
по ръба на тъмносиньото
отрони се сълза

 ( пълен текст » още 388 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

– Колко красива жена! – възкликна шефът на районното полицейско управление. – Убийствена красота!
– Така е – съгласи се заместникът му неохотно. – Чака да ти стане жал. Не мислиш ли?

 ( пълен текст » още 2317 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Защо всички като че тичат към него, с такива странни изражения на лицата? И защо се движат толкова бавно, почти незабележимо? Като на много-много забавен кадър.

 ( пълен текст » още 7650 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето.

 ( пълен текст » още 921 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

по тъмно ще си тръгна като вятър
ще чистиш песъчинки от очите си

 ( пълен текст » още 276 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Малкото южно градче дишаше тежко, потопено в невероятен юлски пек. Горещият вятър носеше прах и пясък и го хвърляше в очите и гърлата на хората. Четиридесет градусовата жега, продължила повече от седмица, беше сменила цвета на тревата, дърветата, улиците, къщите, колите. Останал беше само нюансът между жълто и охра – прашно, пясъчно и изгоряло.

 ( пълен текст » още 6856 знака | 4 коментара | оценка: 5 )