… така не се и вписах във пейзажа на този откачен до ужас! – свят.
Ни подлеците смогнах да накажа, ни всекиму до гроб да бъда брат.
Делих с бедняка Божията риба, с велможи винце тъй до днес не пих.
Опастрих – свята! – моята колиба, която с Обич вдигнах ви на стих.
Все гледах да съм кротък и добричък, и да раздавам хляба си свещен.