... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят,

 ( пълен текст » още 907 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

На внуците ми Елиа и Андреас,
както и на всички деца по света.

Деца,
пред вас по трънливия път ще вървя.

 ( пълен текст » още 245 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Живеем на село. И птичият глас ни е връзката
С онова, което е днеска вселената, бившата, същата.

 ( пълен текст » още 1813 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Преваля денят със нисък поклон,
в ръцете му - школската тръпка,
днес още дочувам звънкия тон,
на ученика - струната тънка,

 ( пълен текст » още 851 знака | коментирай | оценка: няма ) 

лиричността ми се топи
като закъсняло лято през октомври

 ( пълен текст » още 187 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни,

 ( пълен текст » още 748 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

- Не мога да го разбера тоя мой редактор, – каза Ал – каквото и да напиша, както и да завъртя героите, все се цупи. Първо проблем му бяха жените, които бях написал, че умират още при първото раждане на дете. Представи си, казва ми: „Защо не помислиш за друг финал?“, не можело ли да губят телата си поне при второто, дори третото раждане на дете?

 ( пълен текст » още 4325 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха
с размътен звук, от ужас озлобен.

 ( пълен текст » още 460 знака | коментирай | оценка: няма ) 

… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света,

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Никой не очакваше Корина Вислер да дойде на тази изложба. Присъстващите, които до един бяха облечени официално, се втрещиха от изненада. Даже за момент настана пълна тишина. Всъщност Корина не дойде, а бе донесена. От един огромен мъж с глуповато изражение на лицето. Той бе с дънки и фланелка с къс ръкав и изобщо на пасваше в изисканата галерия. Цяло чудо бе, че охраната го бе пуснала.

 ( пълен текст » още 13039 знака | коментирай | оценка: няма )