Докато мраковете кърпеха раните си
от безброй притежания и наблюдаваха

 ( пълен текст » още 1159 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

В среднощните безкрайни часове
на дългите ми уморителни безсъници
се ражда красотата на картините.

 ( пълен текст » още 450 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Градски дъжд, градска вечер.
И бетонно пелтечи
тих капчук под олющен балкон.

 ( пълен текст » още 927 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Безумно в разпокъсания делник въртяха се листата,
да беше писала поне писмо до кмета есента...
До втръсване фанфарите на вятъра надуваха кантата,
изфабрикувана навярно за фестивала на студа.

 ( пълен текст » още 1076 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.

 ( пълен текст » още 9693 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Върнете се в детството си
и си спомнете как се учехте да ядете животът си,

 ( пълен текст » още 545 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... вятър брулна тишината – листопадите отвя,
скитниче без дом и плата, спря в печалните нивя,
вдигна прашна пашпалига върху гърбавия път,
циганин ли сватба вдига татък есенния рът? –

 ( пълен текст » още 571 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Кално е и на небето...
Стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст

 ( пълен текст » още 887 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Осъдена съм просто да обичам,
душата си да късам на парчета,

 ( пълен текст » още 1232 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.

 ( пълен текст » още 893 знака | 1 коментар | оценка: няма )