Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че направо тръпки да те побият.
... ще ти направя риба в пергамент, ще ти сваря и шепа-две картофки,
за теб от най-добрия секънд хенд ще купя топли сребърни пантофки,
и винцето ми – истинско мерло! – ще заискри в блестящата ти чаша,
нощта за двама – в моето легло – до Третите петли! – ще бъде наша,
невям ще стелнеш кичура си рус връз моята сатенена възглавка? –
Помниш ли ме? Виж ме – светлолика севда –
слънцето искреше бяло в мойта пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин ветровете бурни пак преследвах.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826
Онлайн са:
Анонимни: 106
ХуЛитери: 7
Всичко: 113
Онлайн сега:
.JPG)
