Безумно в разпокъсания делник въртяха се листата,
да беше писала поне писмо до кмета есента...
До втръсване фанфарите на вятъра надуваха кантата,
изфабрикувана навярно за фестивала на студа.

 ( пълен текст » още 1076 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.

 ( пълен текст » още 9693 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Върнете се в детството си
и си спомнете как се учехте да ядете животът си,

 ( пълен текст » още 545 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... вятър брулна тишината – листопадите отвя,
скитниче без дом и плата, спря в печалните нивя,
вдигна прашна пашпалига върху гърбавия път,
циганин ли сватба вдига татък есенния рът? –

 ( пълен текст » още 571 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Кално е и на небето...
Стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст

 ( пълен текст » още 887 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Осъдена съм просто да обичам,
душата си да късам на парчета,

 ( пълен текст » още 1232 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.

 ( пълен текст » още 893 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

дъждът
подрани с ден

 ( пълен текст » още 41 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... навярно е от възрастта, а може би от нещо друго? –
живея по-самин в света от щъркел в есенната угар,
проводих си далеч на юг ятата – гмеж несметни птици,
дали не гледа някой друг света през моите зеници? –

 ( пълен текст » още 739 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всеки изгрев зов е, ехо – живо секунди,
ала векове не се случи разсънването ни.
Дерзаем по светло – сумрачно в душите.
Прибоят на светлината толкова далече!

 ( пълен текст » още 366 знака | 1 коментар | оценка: няма )