(превод от хърватски)

Накрая се стопяваш с бележките и свой си
между своите; след това с единия крак чакаш

 ( пълен текст » още 1431 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани.

 ( пълен текст » още 2816 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.

 ( пълен текст » още 514 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

В банята имаше място за точно четири дървени корита, разделени в собствени кабинки със заключващи се врати. Финиан влезе във всяка и огледа щателно абсолютно всичко, преди най-накрая да позволи на Елизабет да си избере една. Тя побърза да се шмугне в най-близката и да махне дрехите си. Почти се беше съблякла, когато осъзна, че не го беше чула да излиза.

 ( пълен текст » още 15417 знака | коментирай | оценка: няма ) 

преплувах есенната тишината
и ето ме на облия й бряг

 ( пълен текст » още 542 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Приземих се благополучно
на полуосиротялата площадка на детството.
Препъвам се в коренища на новото време

 ( пълен текст » още 380 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

С вкус на тъга
е днес млечната мъгла.
Дращи гърлото.

 ( пълен текст » още 160 знака | коментирай | оценка: няма ) 

12006. Вникването във времето изисква време.
12007. Взривните характери могат да избухнат и без триене.
12008. Колкото повече направиш днес, толкова повече ще поправиш утре.

 ( пълен текст » още 379 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет не знаеше как, но още преди да се обърне, знаеше, че той е там. Може би беше височината, към която Чарлс бе насочил поглед, може би беше начинът, по който цялата настръхна, но изобщо не се изненада, когато видя мъжа от странноприемницата.

 ( пълен текст » още 14786 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Преглъщам в мене хиляди въпроси
към времето коварно в този век,
че щастие ли всеки ден ми носи
и чувствам ли се аз, като човек?

 ( пълен текст » още 582 знака | 1 коментар | оценка: 5 )