... дали ще мога всекиму да дам кълбенце топлота от моя залез,
или по плажа, жълт като сусам, да ви напиша стихче с показалец,
да ви обичам още миг? – преди нощта да ни е метнала чергило,
Бог добрините си да ни реди! – и всеки негов миг да бъде милост,

 ( пълен текст » още 736 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

очите ти пишат по стените крачките на бъдещето
сбъдвам се

 ( пълен текст » още 574 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

И унижен, накаран да пълзи,
той рони вътрешно солени сълзи.
Принуден сол в торба да изяде,
пред други той не ще се издаде.

 ( пълен текст » още 437 знака | коментирай | оценка: няма ) 

… А който може - нека реже хляба си...
Р. Боянова, “Остава още толкова живот”

Моят дядо никога не режеше хляба...

 ( пълен текст » още 607 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Забързани хора, с безизразни бледи лица. И с хлъзгави крачки от храчки по тротоарите.
Купчинките мръсни листа и счупени клонки. До кучешки лайна. И лек пукот, по отчетлив
и от екота на смачкани барабонки. И силуети в безумно скъпите коли отминаващи с мръсната
газ на парвеню и отврата.
…

 ( пълен текст » още 1228 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(превод от босненски)

Да вдигнем перото
срещу глада,
насилието, смъртта

 ( пълен текст » още 2773 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

обречена е старата ми къща,
а с нея съм обречен също аз
и никой няма тук да се завтъща
не ще и аз се върна в пек и мраз

 ( пълен текст » още 425 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... започнах да разбирам от Жени, когато почнах мъдро да старея –
те – слънчицата в сетните ми дни, ме отминават всеки ден на кея,
с красивите си роклички от лен, с прищипани от шнолите косици,
и други им се радват, вместо мен, а аз мълча край тях на вси езици,

 ( пълен текст » още 763 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В закърпената дрешка на сумрака
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.

 ( пълен текст » още 601 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Седим на маса в ресторант. Аз и тя – инфантилен идиот с магнетизъм на червенокрил хоботник и Афродита, току-що родена от морските вълни и обсебила яркочервена рокля с тънки презрамки посред зиме. Говорим и се смеем. О, Боже, тя яде, говори и се смее! С мен! Дори парчето зелена салата по предните й зъби пасва идеално на двата симетрично разположени под веждите й изумруда. Играта на светлината създава прекрасни нюанси между кестенявите й чупливи коси и онова, което остави в тях едно врабче на път за ресторанта и което й спестих от страх да не разваля съвършенството.

 ( пълен текст » още 7043 знака | 2 коментара | оценка: няма )