С неназовимо пролетно ухание
разцъфва всеки атом въздух.
Земята и небето във мечтание
любовни трепети посипват като пух.

 ( пълен текст » още 773 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Подскочи сянката на птица

 ( пълен текст » още 50 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Ако пак се появя между вас,
ще изпитате истинско удоволствие -
със подстригана ниско коса,
тъжен някак си и със тих говор.

 ( пълен текст » още 442 знака | оценка: няма ) 

ВТОРА ГЛАВА

Странно е колко хубав ти се вижда света, когато си останал жив, дори това да не е точно твоят свят.Събудих се положена на полянка върху едно възвишение. До мен седеше Тиен загледа нанякъде напред.Уверих я, че съм добре и се изправих. Когато застанах до нея и аз видях, това в което се беше взряла моята приятелка.

 ( пълен текст » още 29795 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Христос воскресе!

 ( пълен текст » още 132 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Все по-напевно
клокочи ручеят от
първи стопени
преспи. Зимното слънце
грее. Жалко за снега...

 ( пълен текст » още 169 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

10501. Домът е мястото, където живее нашата памет.
10502. Ключалката е прозорец към света на прекрасното.
10503. Пеперудите възпитават нежност.
10504. Сумата от гледните точки определят опорната.
10505. Тренира се цял живот, но не успя да победи мързела си.

 ( пълен текст » още 333 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

11.
Снегът се сипеше вече трети ден и нехайно трупаше пухкави могили със заоблени, нежни форми.

 ( пълен текст » още 8040 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Едрите капки дъжд барабанят по тротоара, а там, където водата се е събрала в локви, звукът наподобява клокочене. Голям априлски порой. Небето е смръщено, почерняло, сякаш се кани да удави всичко под себе си. Само случайните минувачи, приведени под чадърите си, нарушават пустотата на улицата. Коли се плъзгат бавно по далечния булевард, хвърляйки нависоко светли пръски.

 ( пълен текст » още 6436 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

ПРОЛОГ
Той често блестеше в самотата си. Из коридорите кипеше животът, но някак тих, изпълнен с тъга, скрита и непонятна за кристалните и чисти стени. Самотно и скучно му беше - отдавна никой не си беше говорил с него. Никой не желаеше да го промени, да го погали, да докосва гладката му кристална обвивка, да го направи някак по-различен. Никой не пееше вече с него.

 ( пълен текст » още 24310 знака | 5 коментара | оценка: 5 )