Прегърбен пред компютъра стоиш,
в монитора се взираш многократно.
Не зная колко ти ще издържиш
и надали туй бреме е приятно.

 ( пълен текст » още 565 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато тъжно бе ми, пишех стих.
Затварях се със мислите си само.
Простен ли бях, аз също ли простих?
Ще мога ли да почна отначало?

 ( пълен текст » още 1690 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

1. ЛЮБОВЕН НАМЕК НА ЕДИН - ОТ БИТОВИЯ МИР
НА ЧУДОМИР
Ще ти го кажа аз комшийке:
- не съм от тия,
ала пийна ли ракийка
съм ти мераклия.

 ( пълен текст » още 1333 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дотука - с мокрите поръчки
по отношение на времето,
с хастар навън е вече бъдното,
от джоба му стърчат проблемите!

 ( пълен текст » още 392 знака | оценка: няма ) 

Бях дъждовна гора сред зелените скути на юни,
непокорно море – от нахален бръшлян и тинтява.
Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.
И копнея за досега с твойте ръце оттогава.

 ( пълен текст » още 1046 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.

 ( пълен текст » още 684 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един,

 ( пълен текст » още 836 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина

Докато чаках
твоето завръщане,

 ( пълен текст » още 1021 знака | коментирай | оценка: няма ) 

препълвай ушите си
с глъч светлина

 ( пълен текст » още 72 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Изхвърлям парчета от градоносните облаци и в душата ми остават дупки. Всичките опити да ги заместя със слънчеви нюанси се провалят. Просто пак завалява. Заслонявам се в черупката си. Времето ме дебне. Припират се спомени. Изписвам тишината. Очакването залага клопки. И всяко разочарование като че ли се надсмива на наивността, с която се доверявам на хората.

 ( пълен текст » още 1492 знака | коментирай | оценка: няма )