ХуЛите - Когато те няма

Когато те няма е тихо,
смехът ми се скрива уплашен,
угасват свещичките плахо
в очите ми тъжно разплакани.
Ръцете ти,също ми липсват
галещи нежно косите,
майсторски пак ме изписваш,
рисуваш във храм,по стените.
Гласът ти е мека коприна,
обгръща ме цяла ефирно,
копнеж през сърцето премина...
защо ли е толкова силно.
От обич,боли ли,кажете?!
Кжете с какво се лекува?!
Рецепта за обич пишете,
дори милиони да струва!