ХуЛите - Dum spiro et cetera

Най-големият ми страх - да съм трезвен.
Получавам сърцебиене, като помисля за това.

Най-лошият вариант - алкохолът да се свърши и да няма денонощен наблизо. Или да има денонощен, но да нямам пари. Или да имам пари и да има денонощен, но токът да спре и да заседна в асансьора докато изтрезнея. Да, повече никакви асансьори, само пеш. Или пък докато бързам 16 етажа надолу, да се спъна и да си счупя крака - тогава забрави денонощен, забрави алкохол. И после някой съсед ще ме чуе как викам "Боли, мамка му, боли" и ще извика линейка, глупакът, сякаш ме боли кракът, душата ме боли, идиот, дай ми едно питие, ама никой няма да ми обърне внимание, щото, ще решат, че бълнувам от болка, ще ме натоварят в линейка и после иди обяснявай на дежурния лекар, че не ти трябва ни гипс, ни патерица, само едно малко на екс. Не, няма да бързам по стълбите. Лека полека, денонощният няма да затвори.

Господи, дай ми сили да се боря с теб.
Само дето знам, че ме дебнеш на всяка крачка, искаш да ме спреш, ако трябва тухла ще ми се стовари на тиквата ей така от нищото, само и само да ме спреш.

Но аз още дишам и още съм жаден.