ХуЛите - долу

пресъхнаха кладенците в края на юли,карлито
и листата на черницата се сгърчиха от страх
вятъра се скри зад огромния камък до пътя
дори не наднича
земята се изрони на прах
а вечерта не идва
черната забрадка на гургулицата
виси над вратата ми,карлито
подлудява ме
маранята рисува през глътки
къдриците на тишината и плаче
реката спря на място
рибите полетяха над сухите камъни
слънчогледите шептят накъсано
зад къщата
отрязах ухото на възглавницата
онова платно,помниш ли го,
заключеното в хамбара
разтвори страните си и боите
зашариха из въздуха
жадни за превръщане
ти не се обръщай,карлито
като се умори бялата риза на въжето
ще я прибера да спи под леглото ми
ще обеся на прозореца косата си
долу
непременно ще се стъмни,любов
ти само не се обръщай