ХуЛите - Небето

Преселих се в едно безвремие.
И бездни и небе увличат ме.
Не съм на себе си, но Себе си -
бездънна от Тебé-обичане.

И с дъх не смея да ранявам
на лудостта ни свята Силата,
а тихо... с вик сподавен падам
във пропаст, дето ме въздига.

От тънък ръб ... свободно падане.
Нагоре само! Път без връщане.
Най-истинския транс-отдаване
на клетки с Дух единосъщен.

И цяла вечност с теб пропадаме
към Рая-Дъно. Няма стигане.
Поглъщаща, непознаваемa…
е тази паст във Висините.

Дали е орис, изпитание...
да бъдем заедно – разделени,
потърсили Любов Мечтание
един във друг, чрез Откровение?

Не знам. Излишно е да питаме.
Там - в споделеното Мълчание -
ще преживеем неизпитаното,
свръх-чувствено ще съзерцаваме.

А после, щом звука-вибрация -
взривен… отново ни помилва,
на Аз-а чистата пулсация
от две ядра в Едно прелива.

Безкрайно и ефирно. Трето.
От нас подхранвана материя.
Енергията на …”Детето” ни -
неземна и благословена.