Моите лечебни кошмарни сънища - част 7: Писмо от умрял

Автор: iasmina
Дата: 17.06.2008 @ 10:46:58
Раздел: Произведения на чужд език


... относно видовете транспорт за оня свят

Градският транспорт навсякъде е кошмарен! Толкова по-добре! Как иначе човек още приживе ще тренира за смъртта?...

Знаете, че никой не е вечен. Рано или късно – за всеки когато му дойде призовката – но ще пътувате за оня свят, а е добре човек да е подготвен за това последно пътуване. Градският транспорт предоставя тази услуга и то безплатно.
Случва се човек да умре. За конкретият човек това е случайност, но за Превозвачът е ежедневие, защото това му е работата. Когато човек умре, попада на съответната автобусна спирка, от която по предназначение почва маршрутът му за оня свят. Всичко с автобусът си е в ред и Превозвачът си знае работата, но заете, че в отвъдното не пускат току-така – не и преди човек да е направил равносметката на живота си отсам. Естествено, че това не е лесно! Отнема време. Но и у дома не влизате с обувки, не си лягате с дрехите, нито сядате на масата с немити ръце. Трябва да има ред! Равносметката е затова. Тя е един вид карантина, а изолацията се нарича „чистилище”, което си е много правилно, като помислите... Сигурна съм, че вече се усещате за какво ще говорим. Знаете си, нали, че всекиму се иска да пренесе през границата разни скъпи, но забранени... мисли. Превозвачът е взел това предвид и е направил разписанието на автобусите така, че превозът ви да не може да дойде докато не се освободите от всичките си греховни помисли. Как той разбира това? Ами много просто: когато започне да ви се струва, че закъснявате, щете не щете ще забравите за всичко друго освен за целта и ще започнете да се молите. Когато чуе вашата молитва, Превозвачът не закъснява.

Със сигурност сте убедени, че човек не може да получи писмо от умрял, но толкова сигурни ли сте, че знаете всичко за този свят?! Пардон! – за оня... –хм, всъщност и за двата. Така или иначе, едно е вярно – че от оня свят по-добре се вижда, а аз наблюдавайки оттам, виждам какъв хаос е по спирките. Наистина нямате представа какво свещено сакрално място е автобусната спирка, но за ваше сведение и с мен беше така. Понеже от вас зависи да внесете ред в това, аз пък намерих начин да стигна до вас, за да ви разкажа за моето последно пътуване. Добре е човек по-отраничко да е осведомен какво го чака!

И така: на спирката се оказах съвсем навреме. Мислех си, че тръгвам рано, защото нямам какво повече да правя на този свят, но на спирката разбрах истината – голяма ми е била равносметката, т.е. с много грехове трябваше да се простя преди да ми дойдe да се моля. На спирката вече имаше много хора. Аха, викам си, автобусът ще дойде скоро! Бях убедена в това, защото хората се бяха скупчили, а имаше много място. После разбрах, че това е моментът на масовата молитва, което е рядко явление, но е добре когато го има, защото усилва уюта на единодушието. Оставих хората намира, т.е. да се молят, а аз си дадох зор да доям проклетата баничка, която вече цялата ме беше омазала. Едва не се разплаках от умиление, когато видях автобусът да идва! Дойде, спря , едва отвори вратите и половината от компанията на спирката не можа да се качи, защото „лодката” беше фрашкана до капаците! Ето, за това говоря! Когато човек е вече само по една гола душа, не му пречи да се качи в претъпкан автобус, но е срамота да става нужда да се разделят хора, които са успели да станат почти роднини помежду си! Гледам, една жена маха на някой в автобуса и не се стърпях, та рекох: „Не страдайте много, госпожо! Пак ще се намерите! На оня свят!”. Лицето на жената светна и тя ми благодари с поглед за разбирането. Аз при всеки удобен случай съм правила добро на хората и равносметката ми голяма. Естествено, че не съм се натискала за автобуса! Останах да чакам следващия. Като нямаше какво да правя, започнах да оглеждам хората. Разбира се, тайно. За да не си смесваме кармите. Някои си говореха сами, но то не е чудно, че само те си виждат близките, с които се сбогуват. Други се оглеждаха къде да седнат, но нямаше къде, а бяха уморени от житейските трудности.Трети се разхождаха напред назад с надеждата да раздвижат въздуха, че беше задушно, а може би за да раздвижат въображението си за равносметката, но никое от тези занятия не ми се видя достатъчно интересно и взех да се оглеждам за знаците на моята равносмвтка. Те нали са навсякъде, все ще се ориентирам за хода на моето опрощение. И видях как младо момиче с къса поличка се отказа да чака на нашата спирка, защото на отсрещният канал за оня свят вече спирапе трамвай, а тя за да не го пропусне, направо прелетя пред едни спирачки, които отекнаха в душата ми. То къде другаде, нали? Въпреки че едва ли е от значение... Тя успя да се качи в трамвая, а аз не можех да се начудя – някак не ми се вижда редно душата да си сменя маршрута за оня свят, защото дестинацията й е определена! Когато обаче видях да минава автобус с надпис „специален превоз”, направо онемях! През почти непрозрачните стъкла все пак се виждаше, че в него пътниците пътуват толкова комфортно,че чак са се размазали от кеф и никак не се виждаха!?... Толкова успях да видя! Беше ми обаче достатъчно, за да започна да забелязвам повече. Автобус та автобус! Така са ми внушили, че само с автобус се пътува за оня свят, че изобщо не обръщах внимание на колите! Сред тях ми изпъкнаха жълтите. Видях, че всеки може да си спести равносметката на спирката, ако има индулгенция - от специален вид хартия - свидетелстваща, че греховете вече са му платени. Колкото и да гледах обаче , не можах да проумея що за превозване ползват останалите – тези в колите с други цветове.
Междувременно от баничката получих киселини и започнах да се моля: „Моля ти се, господи, прати ми по-скоро моя автобус! Ако го сториш, обещавам да не кажа на твоя шеф за корупцията в поверения ти ресор на превоза!”. И автобусът не закъсня! В автобуса гледам, че един чете вестник, което не е чудо голямо, но само ако не беше заглавието на статията: „През последните 6 месеца цените са спаднали с 30%”. Колкото пъти да препрочитах заглавието, то не помръдваше! И се усъмних! Срам не срам реших да попитам душата до себе си коя година сме сега... Отговори ми човекът, въпреки че ме погледна отровено. „Да не бъркате със сто години?” – питам аз повторно и упорито. Не получих отговор. Но пък душата си беше чиста – нищо не беше обещавала!
След това автобусът попадна в задръстване, вътре стана суперзадушевно и душите започнаха да си приказват. За живота. Една засукана душичка от женски пол разказваше на съпътстващата я душа от мъжки пол, че е супердоволна дето се е отървала от тоя свят, защото сестра й живеела за вещите като хитро се снабдила с основната дебитна вещ – съпруга си, а тя нали не била „такава”, цял живот вървяла по акъла на старците си с надеждата да й простят задето се е омъжила по любов, но господ не бил справедлив, защото сега пътувала сама... Друга душа се оплакваше от боклука в града, от който станала алергична и това я убило... Трета разправяше за проклетите си съседи, от които получила такава нервна криза, че... – и т. н.

Интересното започна да става, когато на шофьорът му писна от това задръстване. Наистина нямаше излизане! Всеки би го разбрал! Тогава чух как той съобщи по радиостанцията си, че минава на „план Б”, а после извади отнякъде една метла и ни заповяда да се наредим в колонка, след което без блъскане да се нанижем на дръжката на метлата и да затегнем коланите. Лесно! Малко ти се обръща джигерът при излитането, но гледката отгоре е прекрасна! Наредили се онези ми ти коли, все хубавици, задница зад задница!...

Когато пристигнахме, оказа се, че няма лъжа, няма измама – спасени сме! Съответното официално лице, което ни посрещна, ни обясни, че в света от който идваме вече в претъпкано с автомобилисти и понеже напливът е голям, последните стават първи – пристигнали бяхме в 2108 година! Тогава разбрах що за превоз ползват тези в колите – душите са неразделни от бронята си и затова са почти безсмъртни... – както са тежки, трудно се точат и как тогава да не се задръсти светът с безсмъртни души!?

Накрая нека да кажа и това колко се надявам някой от специалният превоз да последва примера ми и да ви разкаже как пък е при тях, за да може всеки от вас да си сътвори живот според посоката, в която иска да пътува. Бях подозрителна и се съмнявах в господ, но той наистина е добър уредник и има справедлив ред. Още повече, че разписанието му е правено според това, което самите души считат за справедливо – господ само изпълнява желанията им по най-добрия начин!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=91122