ХуЛите - Режеща като огънат сърП

Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх-
рисуват край!
А в края винаги е глухо...
Подковата била е за късмет,
а всъщност режеща като огънат сърп е.
Вратата ми-всескърцаща проклетница,
отива й!
(И... залезът се сбъдва):

Зачуках си късмета. Предпоследния.
Пръстите си срязох. (От непитане)

Подковах те с слабостите в мене.
И яхнах кон.

С голи две копита.