ХуЛите - Изпепеляване

В сърцето ми е здраво впита
една любов, горяща като огън.
Изгаря ме като че ли съм стара дрипа,
но да избягам аз от кладата не мога.

И гърчейки се, в нея изгарям,
изтлявам бавно и остава пепел.
Дали от нея, крилата си разтворил,
ще се издигне Феникс светъл?

Ще се разлисти ли отново
сърцето ми - угаснала жарава?
Ще бъде ли то някога готово
на някого любов да дава?